Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Осма глава
Понеделник, 18 октомври, 22.15 ч.
Юри изпрати приятелите си и побърза да слезе в любимата си лаборатория. Първата му работа беше да ликвидира щетите от насилственото проникване на Кони. За да бъде максимално сигурен, той свали винтовете на халките и ги замени с дебели пирони. Сега евентуалните неканени гости би трябвало да имат подръка нещо доста по-солидно от една обикновена щанга.
Ръцете му не спираха работа, а мозъкът му бе зает с обезпокоителната визита на Кърт и Стив. Беше дълбоко изненадан от гнева им, че си беше позволил да ги потърси в пожарната. Неубедително му прозвуча обяснението, че е бил подозрителен, тъй като е чужденец и говори с руски акцент. Ню Йорк е космополитен град и всеки втори от жителите му говори с някакъв акцент.
Вероятно има съвсем друга причина за нежеланието им да го виждат там, съобрази Юри. Нямаше представа каква може да бъде тя, но въпреки това му стана неприятно. За пръв път си зададе въпроса как изглежда в очите на Кърт и Стив. Те робуваха на предразсъдъците и вероятно таяха нещо срещу неговата личност и произхода му. Следователно едва ли можеха да бъдат такива приятели, за каквито ги приемаше той.
Остана изненадан и от другата причина за гнева им — цветът на кожата на Кони. Знаеше, че и двамата са расисти, но въпреки това остана смаян от силата на техния гняв. Тя беше далеч над очакваното и на този фон псевдо-религиозните обяснения на Стив прозвучаха съвсем неубедително. До този момент никой от двамата му приятели не бе проявявал особена религиозност.
И накрая — въпросът с камионетката за контрол на пестицидите и аерозолните препарати. Юри не можеше да разбере защо се бавеше доставката на тази машина, въпреки че тя беше важна част от общите им планове. Без нея той не би могъл да изпълни своята част от операцията. За нейната реализация му беше нужен разпръскван, при това мобилен. В случая стационарната техника не му вършеше работа.
Дойде моментът за поправка и на вътрешната врата. Юри навлече предпазния костюм и отвори клапана на цилиндъра със сгъстен въздух. Това беше обикновен клапан, който подаваше постоянен поток от въздух във вътрешността на скафандъра, а неговата цел беше да не допуска проникването на миниатюрни прашинки от външната атмосфера. При подводното гмуркане се използваха доста по-сложни многофункционални клапани.
Със скафандъра се работеше далеч по-трудно, а и температурата във вътрешността му беше прекалено висока. Но Юри не обръщаше внимание на тези дребни неудобства, просто защото добре знаеше какво го чака без него. Това все пак се отрази на работата му, която беше свършена за далеч повече време.
След като оправи вратата насочи вниманието си към контейнера за ферментация, пълен с Clostridium botulinum. Кратката проверка на бактериалната концентрация го накара разочаровано да въздъхне. Не можеше да разбере защо посявката расте толкова бавно. Беше следвал внимателно всички инструкции за отглеждане на бактериите, които помнеше наизуст от десетгодишния си стаж си в съветския завод. Благодарение на оптималните условия за производство, там бактериите растяха като луди, буквално за броени часове.
След задълбочен размисъл стигна до заключението, че във ферментатора прониква въздух. А бактерията Clostridium botulinum може да се отглежда само в отсъствието на кислород. Взетите мерки бяха логични — във ферментатора вместо въздух беше вкаран въглероден двуокис под налягане. Ефект обаче нямаше. Това вероятно се дължеше на някакъв дефект в стоманената бутилка с въглероден двуокис, която бойците на Кърт бяха довлекли Бог знае откъде. За съжаление Юри не разполагаше със средства да я провери, а доставката на нова би отнела твърде много време.
Наведе се да провери вътрешната температура на ферментатора. Оказа се с няколко градуса по-ниска от оптималната стойност и той почука с нокът по стъклото на примитивния термостат, използван в някогашните бани. Ниската температура беше фактор, но бавният растеж не би могъл да се дължи единствено на нея…
Замисли се върху предложението на Кърт да изхвърлят посявката Clostridium от ферментатора и на нейно място да заложат антракс. По този начин и двата апарата щяха да бъдат използвани за производството на идентични спори. Но много неща в тази идея трябваше да бъдат обсъдени в детайли, а двамата с Кърт засегнаха единствено фактора време. Проблемът беше там, че процесът по прекъсване на дадена ферментация и замяната й с друга изисква много усилия, прецизност и време. А в момента той имаше да решава и един друг проблем: Кони…