Кодексът на маите
- Автор: д'Аже Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Кодексът на маите». Краткое содержание книги:
Тя пак си спомни какво й каза доктор Арана.
— Добре, ще се отървем от трупа — промърмори Алета, докато ударите на сърцето й се забавяха полека. — Но когато някой го намери, полицаите ще дойдат да си поприказват с мен. И тогава какво ще правя?
— Само ако установят, че е бил в твоя апартамент. Кога ще събират боклука?
— Утре сутринта.
— Ще отскоча навън за малко, но първо ще използвам банята ти, ако разрешаваш.
Той се взря в отражението си.
— Ама че картинка съм…
Опипа синините по лицето си. След няколко минути излезе от сградата. По „Щернгасе“ не се мяркаше никой. Надяваше се да му провърви и да няма минувачи още няколко минути. Тръгна забързано по тясната улица към няколко малки контейнера за отпадъци, вече изкарани на колелцата си до книжарницата. Избра един, който не беше пълен догоре, и го задърпа обратно към дома на Алета. Преди да влезе в двора, пак провери има ли някой наоколо. Изсипа боклука в контейнера на Алета и качи опразнения в апартамента. Алета седеше до масата в кухнята.
— Добре ли си?
— Ще се оправя. И сега какво — просто изкарваме трупа навън при другия боклук?
— Слушай… знам, че си преживяла големи нещастия, а тази вечер също беше гадна, но вече ти казах — трябва да ми се довериш. Защото нищо още не е приключило. Напротив. Понякога и простите методи вършат работа. Ако имаме късмет, този контейнер ще бъде хванат от повдигача на камиона и изсипан вътре. Ако шофьорът или минувачи не видят как трупът пада в камиона, ще се озове на сметището и може никой никога да не го намери. В най-лошия случай полицията ще установи, че това е Содано. Ще предположат, че е очистен от конкуренти в наркотрафика и ще задраскат поредния бандит от списъка с издирваните престъпници. Няма да нахълтат при тебе, поне няма да е веднага, а и да дойдат, ние отдавна няма да сме тук.
— „Ние“ ли?
— Да, ние. Защото сме затънали заедно в блатото, колкото и да не ти харесва. Ако кипнеш вода за кафе, ще ти обясня, щом се върна.
Къртис претърси трупа. Остави портфейла и италианския паспорт в джобовете на сакото, но взе мобилния телефон.
— За какво ти е? — стъписа се Алета.
— Картата може да бъде проследена от оператора. Но ако подхвърля телефона на първия минаващ шлеп, знае ли човек къде ще се озове накрая? — ухили се Къртис.
Вдигна тялото и го напъха с главата надолу в контейнера. Сицилианецът беше с широки рамене, но нисък. Къртис успя да сгъне краката му в коленете и да го натика целия в контейнера. Затвори капака и се опита да издърпа контейнера, но едното колело беше хлътнало в дупка под килима.
— Май сме ти повредили дюшемето — сви рамене той и сгъна килима, за да открие пода пред камината.
Дъската беше леко разместена и Къртис я вдигна. Кухината отдолу бе запълнена от стара тенекиена кутия, дълга почти метър.
Забравила за малко враждебната си подозрителност, Алета му помогна да вдигнат кутията.
— Ако е принадлежала на твоя дядо, искал е да я скрие добре — подхвърли Къртис и отстъпи крачка назад, за да не й пречи.
— Мисля, че знам защо го е направил — промълви Алета и отвори капака с треперещи пръсти.
Пантичките изскърцаха и двамата видяха пожълтял бележник и два предмета, увити в парчета червено кадифе. Алета махна плата от първия — държеше сложна малка скулптура от нефрит. Сърцето й пропусна един удар.
— Господи!… Статуетките! — възкликна тя.
— Търсеше ли ги?
Алета не отговори, въртеше в ръцете си втората статуетка и я оглеждаше отблизо. Накрая остави изваянието в кутията и се вторачи в очите на О’Конър. Да му се довери ли, както й бе подсказал шаманът? Този мъж като че знаеше кой я иска мъртва, а и наистина й спаси живота, но Алета още не можеше да преодолее силните си подозрения.
— Кажи ми поне една причина да ти се доверя — предизвика го тя.
— Не бива да се доверяваш никому. Може би дори след като опознаеш добре човека.
— Според тебе някой иска да ми затвори устата. Откъде знаеш?
— Знам, защото и мен изпратиха да те убия.
— Какво?! — втрещи се тя. — И защо не го направи?
— Това също е дълга история, но пак ще минем с кратката версия засега.
Алета слушаше със сковано от шока изражение, докато Къртис изреди набързо събитията, довели до намесата на Содано. Наблягаше на ролята на Уайли и Феличи.
— Чуй ме — помоли той накрая. — Можем да спорим до сутринта, а можем и да сключим примирие. Не искам от тебе да ме харесваш, но се налага да разчиташ на мен… поне докато не те отведа на по-безопасно място.