Кодексът на маите
- Автор: д'Аже Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Кодексът на маите». Краткое содержание книги:
Феличи затвори папката и се замисли. Досега отпусканите от Ватиканската банка пари за археологически експедиции в Централна Америка осигуряваха предаността на Дженингс, но това едва ли беше достатъчно. Знаеше и че няма смисъл да разчита на набожността на йезуита. Феличи бе научил отдавна за сексуалните му наклонности, но чак сега получаваше конкретни доказателства. Папският нунций си бе свършил работата добре.
Секретарят се появи на вратата.
— Ваше Преосвещенство, монсиньор Дженингс е тук.
— Покани го да влезе. — Феличи погледна златния си „Ролекс“. — И нареди колата да ме чака в единайсет часа.
— Веднага, Ваше Преосвещенство.
Отец Кордона се отдръпна, за да влезе Дженингс, и затвори вратата отвън.
Дори да се питаше защо кардиналът често излиза някъде със служебната си кола късно вечерта или защо има апартамент под наем в модния, но населен с какви ли не хора квартал „Виа дел говерно векио“ на северния бряг на река Тибър, отец Кордона никога не допускаше съмненията му да проличат.
— Добре дошъл в Рим.
Феличи протегна към Дженингс костеливата си ръка.
— Благодаря, Ваше Преосвещенство.
— Няма да те задържам дълго, но възникна един проблем. Познаваш ли доктор Алета Вайцман?
— Уви, да. Държа се много досадно на лекцията ми пред конференцията във Виена.
— Тя спомена ли изчезналия Кодекс на маите?
— Тя — не, но една журналистка подхвана темата. Някаква кукличка от женско списание. Не знам защо бе дошла на конференцията. Също като останалите си колеги не прояви интерес към същността на проучванията ми напоследък.
— А според тебе дали Вайцман подозира, че кодексът съществува?
— Ваше Преосвещенство, когато бях в столицата на Гватемала, казаха ми, че Вайцман била наскоро в Националния музей по археология и етнография. Това не е странно, разбира се, все пак и тя е археоложка. Но моят познат твърдеше, че била много развълнувана след оглед в едно от хранилищата на музея.
— Известна ли ти е причината за това вълнение?
Монсиньор Дженингс завъртя глава.
— Ще попитам при следващото си отиване там.
Феличи опипваше неспокойно нагръдния си кръст.
— Остава все по-малко време до 2012 година и вниманието към древните маи и Гватемала ще се изостря… и преди всичко към Кодекса на маите.
— Няма какво да сторим, за да предотвратим това. Аз обаче изпълнявам вашите указания и се старая да омаловажа при всеки повод значението на 2012 година…
— … от което зависи финансирането на твоите експедиции от Ватиканската банка — прекъсна го Феличи.
— Не го забравям — сви рамене Дженингс, — но журналистите направо обожават загадките.
— Още една причина да удвоим усилията си, за да намерим кодекса, преди някой да ни изпревари.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Сред малобройните потомци на маите знаещите къде е скрит кодексът сигурно се броят на пръстите на една ръка, а и всички те са старейшини.
— Тоест никак не са словоохотливи.
— Именно.
— Чувал съм от тебе, че в Гватемала парите могат да разприказват всекиго.
— Ваше Преосвещенство, на този свят все още има хора, които не могат да бъдат подкупени.
Феличи потисна яда си.
— Имаш ли поне догадки кои може да са тези старейшини?
Дженингс пак завъртя глава.
— Всъщност не. Но по високите плата най-почитаният старейшина е един шаман — доктор Хосе Арана. Впрочем и той присъстваше на конференцията във Виена…
Феличи се надигна от креслото и застана пред прозореца. Площад „Свети Петър“ беше опустял, но движението край Ватикана по „Виа ди Порта каваледжери“ беше оживено. Любимите на италианците клаксони прогонваха нощната тишина.
— За доброто на Светата църква — изрече накрая кардиналът — ние сме длъжни да приберем Кодекса на маите в нашия таен архив.
— Ами ако го намерим и се окаже, че наистина предсказва огромно бедствие? Трупат се научни данни, които може би потвърждават правотата на маите. Не сме ли длъжни да предупредим света? Поне някои хора биха могли да се преселят по високи места, където катастрофата няма да ги засегне…
— За мен е най-важно — ледено отвърна Феличи, — както би трябвало да е и за тебе, че съдържанието на кодекса може да застраши единствената истинна вяра. Наше основно задължение, монсиньор Дженингс, е да защитаваме Светата църква.