Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– Не. Не се приближавай. Ще ме убиеш. Те ще ме убият. Главата ми, всичко е в главата ми.
Итън се обърна към Алексий и Бастиян и ги погледна с недоумение, а воините само поклатиха с глава.
– Може да се каже, че му сритах задника – призна Алексий. – Рани Грейс, но както виждате, трансформацията е излекувала раните му.
И беше прав. Мъжът все още бе гол, въпреки че до вратата се намираше купчина с прилежно сгънати дрехи. В този момент омразата към това същество, прогори тялото ѝ също като киселина. Колко мило от тяхна страна да му дадат топли дрехи. Ама, разбира се. Той изобщо не се бе опитал да я убие и неговите приятелчета не разкъсаха двама от подчинени ѝ.
За момент се замисли дали да не взема лъка си и да сложи край на мизерното съществуване на Еди, но си спомни, че тя бе водачът и беше наложително да мисли трезво.
Трябваше да се държи като такъв.
– Итън, има ли някакъв мега як алфа трик, който да приложиш?
Той се обърна към нея и се ухили през рамо.
– Страхотно! Първо се запознавам с някой, които вижда недостатъците на Бастиян, а сега красива жена ми казва, че съм мега як. Денят е направо чудесен.
– Ако извадиш късмет, сестра ми ще използва магията си, за да те провеси надолу с главата от някое дърво и няма да се блазни от други части на тялото ти – изрече Бастиян съвсем спокойно и меко.
Алексий и Итън се изненадаха от думите му, но след това алфата се засмя.
– Не мисля така, братко. Някой ден я попитай за гръмотевичните бури, които си спретваме в спалнята ми.
– Не си мислите, че ще говорим за това. Нито сега, нито никога – намръщи се Кат. – И след като престанете да се държите като празноглави мъжкари, да се заемем с проблема, който е на дневен ред.
Итън вдигна ръце и бавно поклати глава.
– Ние нямаме проблем. Еди ще се държи прилично, нали така, Еди?
Затворникът не показа по никакъв начин, че разбира думите му, но въпреки това Итън тръгна към него. Звук, какъвто никога досега Грейс не бе чувала, закънтя в помещението, изглежда идваше отнякъде близо до Итън. Как ли пък не! Всъщност идваше от самия Итън. Ако кръстосаме мъркането на котка от джунглата със звука от запален двигател на моторна лодка, щеше да се получи нещо подобно. Беше нисък, първичен грохот, който по някакъв начин успя да проникне в мозъка на костите на Грейс. Почти ѝ се зави свят, докато алфата продължаваше да показва господството си над пленника.
Кат, която стоеше до Грейс, се размърда неспокойно и наследницата на Диана нямаше как да не забележи, че жената рейнджър отстъпва крачка назад. Далеч от Итън и килията. Очите ѝ също се бяха променили. Зениците приличаха повече на котешки, отколкото на човешки. Изглежда, че зовът на алфата въздействаше върху всички шейпшифтъри в прайда му, без значение дали бе насочено към тях.
Когато цялата ѝ кожа потръпна, Грейс осъзна, че не само шейпшифтърите бяха под влиянието на зова на Итън. Бастиян се приближи към Кат и я взе в прегръдките си и тя забеляза, че очите му са сменили цвета си и от сини бяха станали черни. Челюстта му потрепна и Грейс нямаше как да не се зачуди дали всичко между тях вървеше наред. Поне така изглеждаше от пръв поглед.
Алексий, който стоеше на вратата, местеше погледа си. Ту към Итън и затворника, ту към нея.
Грейс несъзнателно пристъпи напред, но атлантът вдигна ръка, за да я възпре да влезе в килията. Погледите им се срещнаха и може би защото бе хваната в гръмкия ритъм на зова на алфата, го видя по съвсем друг начин.
През призмата на чувствена наслада.
Инстинктът да покори, да се чифтоса изгаряше тялото ѝ, докато допирът на дрехите ѝ бе толкова отвратителен, че ѝ се прииска да ги разкъса. Плътта под бинтовете я сърбеше, дори коприненото ѝ бельо ѝ се струваше твърде тежко и не го желаеше върху кожата си.
Тя пристъпи към Алексий и той веднага обви ръце около нея, изненадан от случващото се.
– Грейс, какво…?
– Не говорихме ли достатъчно? Изморих се да говоря! – отвърна му тя и бавно прокара нокти по гърдите му, през блузата.
В отговор той вдиша шумно и в очите му заблестяха пламъци, огньове, които показваха, че един мъж желае една жена. Искаше ѝ се тя да бъде тази жена.
Грейс също копнееше за него. Тя надигна глава, за да може да го гледа в очите и бавно и изкусително облиза устните си. Алексий я зяпаше, неспособен да преглътне заради внезапното дразнене в гърлото си.