Разкриването на Атлантида

Отвори очи, когато чу стъпките ѝ и независимо какво си мислеше допреди броени секунди, усмивката се появи на лицето му. Грейс бе невъобразимо красива.

Но веднага след това усмивката му изчезна. Така прекрасна и толкова над неговото ниво.

Красавицата се бе изкъпала и облякла със зелена блуза и чифт сини джинси. Носеше и яке, а все още мократа ѝ коса падаше свободно върху лявото ѝ рамо. Внезапно през ума му мина мисълта, че досега никога не я бе виждал да носи нещо различно от джинси. Как ли щеше да изглежда облечена в коприна от Атлантида?

Тя наклони глава и му се усмихна, но в жеста ѝ се криеше доза резервираност. Дори дистанция.

– Интересна усмивка – отбеляза Грейс. – Бих платила, за да знам какво си мислиш.

– Повярвай ми, мислите ми не струват дори и пени – отвърна ѝ той и вдигна ръка, за да я докосне по лицето, но тя се отдръпна почти незабележимо, но достатъчно, за да избегне докосването му и се вгледа в изгрева.

Алексий свали ръката си, наранен от отхвърлянето ѝ.

Изглежда, че не беше единственият, който смяташе, че е под нивото ѝ. Бръкна в джобовете си, готов да си тръгне.

Но наранената гордост отстъпи пред честността. Миналата нощ се бе гмурнал в дебрите на душата на Грейс и без съмнение знаеше, че там няма арогантност или самонадеяност. Може би в момента проявяваше здрав разум, примесен с доза предпазливост.

– Какво следва? – попита тя. – Тайни каза, че Сам се е свързал със семействата на Смит и Рейнолдс. Трябваше аз да го направя, но Сам ми обясни, че той има повече опит в подобни ужасни ситуации.

Алексий кимна.

– Няма спор. Той е воин – при това водач. С тази отговорност идват много неприятни задължения.

В отговор Грейс повдигна брадичка.

– Смяташ ли, че аз се провалям като лидер?

– Не, разбира се, че не. Мисля, че след като Сам е по-възрастен от теб, би могъл да предложи повече утеха на семействата. Част от това да си водач, означчава да знаеш кога да изпратиш други да свършат определена работа, съдейки по опита и способностите им.

Тя махна косата от лицето си и въздъхна.

– Може и да е така. Но Сам не ми позволи да направя нищо, той просто реши какво да свърши и го стори. Точно като теб, той се опитва да ме предпази. Всички го правят, въпреки, че би трябвало аз да защитавам мъжете и жените под мое командване. Всичко е така объркано.

Преди Алексий да е успял да измисли отговор, който би ѝ харесал, силен и гръмовен шум прозвуча от юг и привлече вниманието ѝ. Точно тогава видяха хеликоптер, който летеше доста ниско, нарушавайки куп закони в човешкия пилотаж. Алексий веднага застана между нея и хеликоптера, но тя го избута с лявата си ръка.

– Ето за това говоря – извика тя, за да може да бъде чута.

Преди атлантът да започне да ѝ обяснява защо никога повече няма да спре да я защитава, или просто да я метне през рамо и да избяга с нея на ръце, гласът на Бастиян прозвуча в главата му.

Свободно, Златокоско! Ние сме.

Наречи ме Златокоско, още веднъж и ще забия ботуш в задника ти, отвърна му Алексий и кръстоса ръце пред гърдите си, усмихвайки се като идиот.