Книга на илюзиите

Купили четиристотин акра земя. По онова време цените били невероятно ниски, та едва ли са платили повече от няколко хиляди долара за целия имот. Фрида била от богато семейство, но тя самата нямала много пари. Малко наследство от баба си — десет-петнайсет хиляди долара, нещо такова. Майка й упорито предлагала да й плаща сметките, но Фрида не приемала помощта й. Твърде горда била, твърде инатлива, твърде независима. Не искала да се чувства като безделница. Така че с Хектор нямали възможност да наемат бригади работници да им построят къща. Без архитект, без предприемач — нямало как да си позволят такива неща. За щастие, Хектор си знаел работата. От баща си бил научил малко дърводелство, навремето сам правел снимачните площадки за филмите си, та целият този опит им позволил да сведат разходите до минимум. Сам проектирал къщата и после двамата с Фрида кажи-речи я построили със собствените си ръце. Излязло нещо съвсем обикновено. Шестстайна кирпичена постройка. Само един етаж, и единствените хора, които им помогнали, били трима братя мексиканци, безработни надничари, които живеели на края на града. В първите няколко години нямали дори електричество. Вода имали, разбира се, нямало как без вода, но им трябвали два месеца, докато я намерят и започнат да копаят кладенеца. Това била първата стъпка. След това избрали място за къщата. После начертали плановете и се захванали да строят. Всичко това отнело доста време. Да не мислиш, че ей така са дошли и са се нанесли. Мястото било пусто и диво и трябвало да построят всичко от основите.

И после? Завършили къщата, а след това?

Фрида била художничка, така че отново станала художничка. Хектор четял книги и продължавал да води дневника си, но най-вече засаждал дървета. Това станало главното му занимание, работата му в следващите няколко години. Разчистил няколко акра земя около къщата и след това, малко по малко прокарал сложна система от подземни напоителни тръби. Така градинарството станало възможно и след като веднъж се погрижил за това, се заел с дърветата. Никога не съм ги броила, но трябва да са към двеста-триста. Канадски тополи и хвойни, върби и трепетлики, черни борове и бели дъбове. По-рано не растяло нищо, освен юка и пелин. Хектор превърнал мястото в цяла горичка. Сам ще я видиш след няколко часа, но поне за мен това е едно от най-красивите места на земята.

Това е последното нещо, което бих очаквал от него. Хектор Ман — земеделец.

Бил щастлив. Може би по-щастлив от когато и да било през живота си, но с това щастие дошла и пълната липса на амбиция. Единственото нещо, което го интересувало, било да се грижи за Фрида и да обработва парченцето си земя. След всичко, което преживял през последните години, това му се струвало достатъчно, дори предостатъчно. Покаянието му не било свършило, разбираш ли? Просто вече не се опитвал да се самоунищожи. До днес говори за тези дървета като за най-голямото си постижение. По-добро от филмите, казва, по-добро от всичко друго, което някога е сторил.