Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Какво толкова, помисли си. Ето баща ѝ, ето и Марк Духър. Двама истински мъже. Значи не беше невъзможно. Просто трябваше да остави всичко на времето, да си гледа работата и да си живее живота.
Розовото се преливаше почти незабележимо в седефено. Тя още стоеше до вратата, разтърсена от третото си прозрение през тази седмица. Първото бе, че не обича Джо. После я бе осенило нещо по-дълбоко — нещо наистина различно и значимо — че в отношенията им с Марк Духър имаше нещо, което трябваше да се превърне в част от същността ѝ оттук нататък, в част от нейното бъдеще, каквото и да беше то.
И накрая, наблюдавайки родителите си, бе достигнала до третото откровение — че още се бои от жълтата напаст, толкова я е страх да не я ухапят, че не смее да излезе навън. Ето защо все попадаше на мухльовци.
Колко ясно бе това, но и колко объркващо: винаги ще има някаква жълта напаст по време на иначе прекрасните вечери, но тя никога няма да бъде ужилена. А поемеш ли риска да бъдеш ужилен, можеш да бъдеш там, където ти се иска.
С малко късмет това беше единственият начин да стигне дотам, където се намираха родителите ѝ.
И където тя страшно искаше да се озове.
19
— Ама какво може да ти се случи на теб — каза Уес. — Защо трябва да се чувствам задължен да те питам? Апропо, хубаво ме подсети. Изненадан съм как така в задния ти двор не е зейнала някоя яма, пълна със злато.
— Не ти ли казах за нея? — прегърна Духър приятеля си през раменете. — Майтапех се — допълни той. — Как ти е лицето?
Уес имаше седем шева и бе ваксиниран против тетанус. На лицето му се мъдреха две лепенки, едната под виолетовото ляво око, а другата встрани на устата.
— Хайде стига с неприятностите.
— Не, кажи как е лицето ти?
Фаръл го погледна косо.
— Нищо му няма.
Беше петък, малко преди обед, на другия ден след земетресението. Двамата се намираха в кабинета на Фаръл; Духър се настани в разръфаното кресло. Приятелят му прибираше книгите обратно по рафтовете. Барт, без да издава с нищо, че е изживял стрес, спеше под масата.
— Как е положението в твоя офис? — попита Уес. — Не ми казвай, знам, че не е мръднал.
— Щетите са незначителни. Зданието е сравнително ново, с всичките съвременни екстри. Тези сгради много-много не се раздрусват.
Фаръл се обърна като попарен.
— Значи признаваш, че няма поражения, така ли?
— Нищо съществено. Някои от рафтовете са изпопадали, както тук.
— Не както тук, Марк! Не както тук. Тук по всички стени има пукнатини, ако не си забелязал, всичко трябва да се пребоядиса, в каналите има мазилка, банята е протекла, нямам една книга, която да не е на пода. — Той кръстосваше наоколо, сочеше с ръце, навиваше се все повече и повече. — Този прозорец, провери, ако искаш, не е нищо друго, освен парче шперплат… — Уес дълбоко въздъхна. — Не и не! Решително не е както тук.
Барт се размърда, изджафка и отново задряма.
Изпълнен със съчувствие колкото един палач, Духър простря напред ръка:
— Du calme, Уесли, du calme.
— Du calme друг път. Лесно ти е на теб. — Фаръл отпусна рамене, отиде до бюрото си и се хопна отгоре му. — Знам, че на тоя свят няма никаква справедливост и всичко се развива единствено по законите на случайността и така нататък — но едно не мога да проумея: защо цялата тая шантава случайна гадост все на мен ще се случи.
— Мирише ми на височайша Милост — каза Духър.
— Изобщо не ми пробутвай тия католически глупости.
— Не става дума за такава милост — преметна крак върху крак Духър, който искрено се забавляваше. — Нашата госпожица Милост се родила грозна като греха, сляпа с едното око, еднокрака, плешива, на тринайсет години хванала рак, с една дума — пълна каша. Умира в адски мъки и се явява пред райските порти. Бог я съглежда и виква: „Милост, ти ще отидеш в ада“.
„Но защо — пита тя, — защо, Господи? Опитах се да бъда праведна, да ти угодя, страдах през целия си живот…“
„Не знам, Милост — отвръща Бог, — просто има нещо в теб, което ме отвращава.“
Фаръл клатеше глава.
— Разбирам защо тази шега така те забавлява. Ти си късметлията. Аз, от друга страна, съм един прокълнат човек.
— Е, стига глупости, Уес. Хората…
— Трай! Трай! Знам какво ще изтърсиш. Че хората сами градят щастието си. Точно това ще ти надрънка всеки щастливец на света, а това са пълни лайна! — Той скочи от бюрото и настъпи опашката на Барт.