![Притъмняващото небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/9/pritmnyavashchoto-nebe-bg-download.jpg)
Притъмняващото небе [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Матилда от Уестминстър #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543650750
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Притъмняващото небе [bg]». Краткое содержание книги:
— Ето това вече е загадка — намеси се Дьо Монтегю. — Тези мъже са били въоръжени до зъби и са наблюдавали зорко както морето, така и самия Тайнмаут. Знаели са, че отвън се спотайват вражески сили. Чудех се… — той щракна с пръсти и се огледа. — Тайният тунел под Дъкет Тауър! Възможно е убиецът да е проникнал в кулата през него. Не забравяйте, че е било късно през нощта…
— Но за да стигне до върха на кулата — прекъсна го Дънивед, — той е трябвало да мине покрай стаите на другите аквили и така е щял да ги разбуди.
— Не и ако се е придвижвал тихо — поклати глава Дьо Монтегю.
— Така е — промърморих аз. — Спомнете си какво ни показа кастеланът — всички врати в кулата, включително тази, която водеше към площадката на върха, се залостваха и отвън. Убиецът може да се е възползвал от тази особеност, за да си осигури достатъчно време за бягство, в случай че се вдигне тревога.
— Точно тук теорията ми издиша — намръщи се Дьо Монтегю. — Убиецът — или по-вероятно убийците — е трябвало да минат през вратата на върха на кулата. Там обаче са били Кенингтън и другите двама стражи. Ако някой ги беше нападнал, те щяха да измъкнат мечовете и камите си и да настане врява. Тревога обаче не е била вдигната. Въпреки това някой несъмнено се е качил на върха на кулата, надвил е тези трима войници и ги е хвърлил върху скалите долу.
Докато си записвах всичко това, Дънивед и Дьо Монтегю продължиха да си шепнат, опитвайки се да си обяснят събитията в Дъкет Тауър.
— Четвърто — продължих аз, поглеждайки през рамо към двамата си помощници, — самият Тайнмаут. Брус явно е бил осведомен, че кралицата е отседнала там и че смята да избяга през прохода под Дъкет Тауър. Това обяснява и защо шотландците атакуваха главната порта и заливчето едновременно.
— Deus solus et Maria ancilla Trinitatis — прошепна Дънивед. — Само Бог и Мария, рабинята на Светата Троица, я спасиха.
Дьо Монтегю измърмори нещо в знак на съгласие, а аз се върнах към записките си.
— Пето: Поклонника от Пустошта. Той пристига в Йорк в търсене на справедливост и отмъщение и ни разказва онази лъжлива история за краля…
— Но дали наистина е лъжлива? — попита Дьо Монтегю. — Ако нашият благороден господар тежеше на мястото си, хората щяха да подминават подобни клюки с презрение, но при неговото поведение са готови да повярват на всичко за него.
Не възразих.
— Шесто: Озъл. Той потвърди подозренията ни за случилото се в Тайнмаут и дори изказа предположението, че кралицата и бъдещото й дете е можело да бъдат не само пленени, но и убити…
Реакцията на Дънивед ме изненада. Думите ми сякаш отново разпалиха гнева, който тлееше в него, и доминиканецът скочи на крака, оголи зъбите си като някое куче, а очите му засвяткаха.
— Долна мерзост! — просъска той. — Който и да стои зад това, заслужава смъртта на Симон Влъхва74!
След тези думи Дънивед отново тръгна да се разхожда из стаята, потривайки ръце и мърморейки си нещо на латински под носа. Наблюдавах го с огромно любопитство. Под маската на смирен свещеник брат Стивън беше същият яростен фанатик, каквито бяха и повечето от останалите доминиканци — Светата Инквизиция неслучайно подбираше членовете си от техния орден.
— Успокойте се, братко — прошепна му Дьо Монтегю. — Гневът няма да ни помогне да разрешим тези загадки.
— Но това е предателство, Бертран! — извика Дънивед, сядайки обратно на стола си. — Долна измяна! Представям си какво щеше да стане, ако кралицата и нероденото й дете действително бяха попаднали в ръцете на шотландските нашественици… На какви унижения и дори мъки можеха да бъдат подложени…
74
Съвременник на апостолите и родоначалник на гностицизма. За смъртта му съществуват няколко различни версии, в една от които се твърди, че се покачил на една дървена кула и се хвърлил от нея, за да демонстрира на император Нерон уменията си за левитация. Опитът му да полети обаче не успял и той паднал на земята, разцепвайки се на четири части. Императорът обвинил за инцидента присъстващите апостоли Петър и Павел и ги хвърлил в затвора. — Б.ред.