Прокоба [bg]

– В танцов локал в Мункедал. – Очите ѝ засияха. – И двамата ни бяха довлекли приятели и бяхме отишли почти по принуда, но понякога съдбата съвсем умишлено ни отвежда на неочаквани места.

Тя погледна усмихнато Мелберг, който се изчерви от щастие. Значи, не само той е сантиментален глупак. Росмари също още първата вечер е усетила колко специално е запознанството им.

Сервитьорката се приближи до масата.

– Днес аз черпя. Поръчайте си каквото ви душа иска! – заяви Мелберг, без да се замисли. Сам остана изненадан от предложението си.

За миг съжали, ала възхитеният поглед на Росмари го окуражи, че постъпва правилно, и вероятно за пръв път през живота си Мелберг осъзна истинската стойност на парите. Какво са няколко стотачки пред одобрението в очите на красива жена? Хедстрьом и Мулин го изгледаха удивени.

– Поръчвайте, докато не съм размислил! – сопна им се той. – Иначе ще удържа сметката от заплатите ви!

– Червена писия – отрони Патрик, който още не бе успял да се отърси от шока, а Мулин, смаян донемай-къде, само успя да кимне на сервитьорката – знак, че иска същото като колегата си.

– За мен миш-маш на тиган – поръча Мелберг и се обърна към Росмари: – А ти, красавице моя, какво искаш да хапнеш?

Мелберг чу как Хедстрьом се задави с глътката вода, която бе отпил от чашата си. Началникът го изгледа укоризнено. „Срамота е големи мъже да не знаят как да се държат в присъствието на дама – ядоса се Мелберг. – Във възпитанието на днешната младеж зеят огромни пропуски.“

– За мен порция свинско филе – поръча Росмари, разгъна салфетката и я сложи върху коленете си.

– В Мункедал ли живееш? – попита учтиво Мартин и доля вода в чашата ѝ.

– Не, в момента съм в Дингле – отвърна тя и отпи от водата. – Имах възможност да се пенсионирам по-рано и реших да се преместя по-близо до роднините ми. Сега временно живея у сестра ми, докато си намеря нещо свое. Дълго време съм живяла на източното крайбрежие и искам добре да си помисля, преди да реша къде да се установя. Защото пусна ли някъде корени, ще ме изкарат оттам с краката напред.

Тя се засмя звънливо и сърцето на Мелберг пак се разтупа. Тя сякаш го чу и продължи със свенливо сведен поглед:

– Ще видим какво ще стане. Човек избира къде да живее и според хората, които среща.

Тя вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Припламнаха любовни искри. Мелберг не си спомняше да се е чувствал толкова щастлив. Отвори уста, за да каже нещо, но сервитьорката се появи с поръчките.

– Как се справяте с разследването на онова ужасно убийство? – попита Росмари. – Бертил ми сподели, че става дума за чудовищно престъпление.

Патрик натрупа доста храна върху вилицата си и се наложи да се съсредоточи, за да я отведе благополучно до устата си.

– „Чудовищно“ действително е най-точната дума – потвърди той, след като сдъвка храната. – А истерията, която създадоха медиите, определено не улеснява работата ни.