![Прокоба [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/6/prokoba-bg-download.jpg)
Прокоба [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-303-2
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Прокоба [bg]». Краткое содержание книги:
Затова Ерика започна да черпи идеи от Мрежата. Търсеше информация за убийства с подчертано общочовешка тематика, които биха послужили за скелет на добър криминален роман. Медиите разкритикуваха последните ѝ две книги. Приписваха ѝ манталитет на хиена, която хищно се възползва от хорското нещастие и използва действителни случаи, за да изгради сюжетите си. Но Ерика не беше съгласна с критиките. Винаги се стремеше да показва гледната точка на всички участници в събитието и да опише историята достоверно и в цялата ѝ разноликост. Освен това – разсъждаваше Ерика – романите ѝ нямаше да се продават толкова добре, ако като писател не бе вложила в тях съчувствие и усет за душевността на другия. Но ако трябваше да е откровена, по-лесно написа втората книга, защото не беше свързана лично с историята – за разлика от романа за убийството на Алекс Вийкнер. Несравнимо по-трудно описваше събития, оцветени от собствените ѝ преживявания.
Мислите за книгите събудиха желанието ѝ за работа.
– Ще седна пред компютъра да посърфирам – каза тя и стана. – Може да намеря някой интересен случай. Ще поиграеш ли с Мая, когато се събуди?
– Разбира се – усмихна се Ана. – Отивай да работиш и наслука!
Ерика се засмя и тръгна към кабинета. Напоследък животът в къщата се разведри. Искаше ѝ се и облаците, надвиснали над Патрик, най-после да се разсеят.
Аромат на сол. И вода. Крясъци на птици в небето и синева, докъдето погледът му стига. Усещането за лодка, която се люлее под краката ти. Усещането за промяна, за някой, който изчезва. Суровост и острота заменят топлината и мекотата. Спомен за ръце, които го прегръщат, а от тях се носи остра, неприятна миризма, пропила се в дрехите и в кожата на жената. Най-силно обаче миришеше от устата ѝ. Но той не си спомняше коя е тя. И не знаеше защо се опитва да си спомни. През нощта сякаш бе сънувал нещо. Нещо неприятно, но познато. Искаше да узнае повече за съня си.
И беше безсилен да спре напиращите въпроси. Не знаеше защо е такъв. Защо просто не приеме всичко като сестра си? По лицето ѝ се изписваше силен страх, когато той задаваше въпроси. Искаше му се да може да ги преглътне. Но не можеше. Не и когато усещаше миризмата на солена вода и си спомняше за вятъра в косите. И за мъжа, който вдигаше него и сестра му високо във въздуха, докато жената – онази с нежния глас, който после стана суров – стои до тях и ги гледа. Понякога, в спомените си, той я виждаше да се усмихва.
Но навярно тя му казваше истината. Тя – истинската, красивата, която ги обичаше. Навярно всичко е сън – кошмар, който тя ще замени с красиви, прек-расни сънища. Той не ѝ противоречеше, но понякога усещаше как копнее за соленото. И за крясъците на птиците. Дори за суровия глас. Но това не смееше да го каже…
– Мартин, какво всъщност правим?! – Патрик захвърли химикалката върху бюрото, тя отскочи и падна върху пода.
Мартин спокойно я вдигна и я сложи в поставката върху бюрото на Патрик.
– Измина едва седмица. Знаеш, че тези неща не стават бързо.
– Знам и друго: колкото повече време минава, толкова повече намалява вероятността да разрешим случая.
– Но ние правим всичко по силите си. В денонощието има само двайсет и четири часа. – Мартин изгледа колегата си изпитателно. – В този ред на мисли май трябва да се прибереш за малко вкъщи, да си вземеш душ, да се поотпуснеш. Виждаш ми се скапан.
– Да си почивам в тази лудница? Как ли пък не!
Патрик прокара пръсти през разрошената си коса и тя щръкна нагоре. Изведнъж телефонът зазвъня пронизително и ги стресна. Ядосан, Патрик вдигна слушалката и я тресна върху вилката. След две-три минути телефонът пак се раззвъня. Патрик изскочи в коридора и кресна:
– За бога, Аника, колко пъти да ти казвам да изключиш телефона в кабинета ми!
Върна се в стаята и затръшна вратата зад гърба си. По целия коридор се водеха телефони разговори, но затворената врата донякъде приглушаваше разсейващите фактори.