Провинциални убийства [bg]

10.30 — Мистър и мисис У. пресякоха улицата от страната на пощенската кутия, за да избегнат мис Г. Явно наградата за най-добри тиквички от зеленчуковия фестивал все още предизвиква проблеми.

11.14 — А. се отби у мисис С. Остана там пет минути. При пристигането пазарската чанта беше празна, а когато си тръгна — натъпкана. Върна се вкъщи покрай пощата.

12.00 — Мисис У., мисис Г. и мис К. клюкарстваха двадесет минути зад пощенската кутия. Мис К. си тръгна първа. Глупава жена.

12.42 — Мистър и мисис Д. отиват на църква с рози.

13.00 — В двора пред „Блек Бой“ има седем коли. Няколко не са от района (следваха пет регистрационни номера).

15.20 — Мистър Я. се отбива в къщата на Д. Носи бутилка вино.

16.50 — Мисис Л. влиза с кола в гаража на У. (следва червена звездичка).

17.03 — Мистър Я. си тръгва. Пуска две писма. Връща се вкъщи.

Барнаби затвори тетрадката. Всекидневното занимание на мисис Рейнбърд не го изненада. Той никога не подценяваше онова, неизмеримо задоволство, което изпитват някои хора, когато знаят за всички дела на съседите си. Пламенният интерес към чуждите работи му се струваше чисто човешка характеристика — не чак дотолкова укорителна, за да се нарече недостатък, още по-малко пък грях. Ако той самият не се занимаваше постоянно с поведението на другите хора, не би вършил добре работата си. Видя как Трой се смъква през отвора на тавана, издърпвайки куп папки с писма след себе си.

Не. Онова, от което се интересуваше Барнаби, не бе разкритието, че мисис Рейнбърд е наблюдавала човешки създания вместо птици; по-важното бе какво е правела тя с така получените знания. „Стаята изглежда доста пуста, почти безкомпромисно функционална“, помисли си той, докато събираше останалите папки, тетрадките и се приготви да последва Трой. На долния етаж цареше атмосфера на пищна разточителност, но това място бе нещо друго. Барнаби се огледа за последен път и разбра — това място приличаше ни повече, ни по-малко на работна канцелария.