Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Ей, народе — извиках. — Мислите ли?

— Мислим, мислим! — отвърнаха всички.

— Ето — рекох тогава, подавайки НАПРАВИ на Дуун. — Занеси и това до вратата, та като видят СПРИ, хората поне малко да изчакат, преди да НАПРАВЯТ нещо глупаво.

— Не че искам да се бъркам — обади се Шоу, който седеше на бара като глътнал бастун и отпиваше от сервираната му междувременно вода — но… по-добре да изчакаме.

— Да изчакаме какво?

— Ами, знае ли човек — отвърна той и се огледа тайнствено наоколо.

И ние зачакахме, местейки поглед от СПРИ към ПРЕТЕГЛИ, след това към ПОМИСЛИ и завършвайки обиколката с НАПРАВИ.

Мъжете отпиваха от чашите си, часовникът тиктакаше, а ветрецът повяваше леко през люлеещите се врати.

Можех да чуя местенето на очите им ту към единия ъгъл, ту към другия, дъха, рошещ косъмчетата в ноздрите им, пукането на мехурчетата в халбите с бира.

Затаих дъх.

В кръчмата ми беше тихо като в гробница.

Мълчание.

Наредените покрай бара фигури приличаха на гора от спящи красавици. Сякаш бе нощта преди Сътворението, или денят след Страшния съд.

— По едно от заведението! — извиках. Нищо.

— Двойно питие за всички! — пробвах да ги съживя, но пак никой не помръдна.

— Господин Фин — промълви Шоу с най-добрия си сценичен шепот. — Какво… се… случва?

— Какво ли? — промълвих. — Това е първият час и първата проклета минута на безмълвие в кръчмата на Фин от двайсет години насам. Чуйте!

Шоу се вслуша и тръгна покрай насядалите мъже, сякаш бяха прашасали статуи в стар музей.

— Дали да не повикаме свещеник? — прошепнах.

— Няма нужда! — обади се един глас. — Свещеникът е тук!

— Шоу се извъртя, насочвайки брадата си към далечния край на заведението, където отец О’Мали, дотогава скрит в частното сепаре, надигна посивялата си глава като възкръсналия от гроба Лазар.

— Вие! — Свещеникът се вторачи в стария драматург с погледа на библейския Йов, обвиняващ всевишния. — Вижте какво направихте!

— Аз? — изчерви се Шоу, с вид на оскърбена невинност. — Защо пък аз?

— Вие — повтори свещеникът, точейки бръснач да обръсне рижавата му брада. — И вашите дяволски козни, нечестиви брътвежи и знаци. Всичко това са прояви на нечестивия!

Шоу се обърна и погледа местата, където бяха поставени СПРИ, ПРЕТЕГЛИ, ПОМИСЛИ и НАПРАВИ.

Отчето пристъпи с бавни, погребални стъпки към бара и наредените пред него живи мъртъвци, всеки потънал в тягостното си мълчание. Ръката му се протегна като змия, стиснала празната чаша.

— Налей ми малко животворен сок, Фин.

— Един животворен сок, каквото и да значи това! — отзовах се аз и я напълних, докато той продължаваше бавно да се плъзга край тезгяха.