Ритуалите на водата

Беше студено и влагата се просмукваше в спортните ни екипи. Не ни очакваше спокоен ден.

"Мисля, че мобилният ми телефон е хакнат. Преди две седмици дядо ми го хвърли във водата и го дадох на една моя външна сътрудничка, компютърен специалист, за да възстанови цялата информация с контактите ми, снимките… Никнеймът ѝ е Голдън Гърл. Смятах я — или я смятам — за напълно доверен човек. Но друг от сътрудниците ми, МатуСалем, хакерът, който помогна на Тасио Ортис де Сарате, ме шпионира по молба на самия Тасио и ме предупреди, че откакто съм ѝ дал телефона, тя влиза в Дълбоката мрежа и разпитва за пистолети "Тейзър" и задава въпроси, свързани с разследването ни по Ритуалите на водата."

Алба прочете написаното и ме помоли да продължа. Прелистих страницата и започнах да пиша отново:

"Би трябвало да проучим Голдън Гърл, но тя е много опитен хакер, налага се да изработим стратегия. Преди това обаче ще си купя нов апарат с нов номер, който ще имате само ти, Естибалис, Милан и Пеня. От близките ще включа само брат ми и дядо ми, като предпазна мярка. Ще трябва да определим какво ще продължим да споделяме на стария ми телефон и какво ще оставим за новия, така че Голдън Гърл да не заподозре, че сме се усетили за шпионирането ѝ. Но вече не мога да пиша никаква поверителна информация на мобилния ми, нито да провеждам разговори, свързани с разследването. Двама хакери ни шпионират.

— Два въпроса. Според теб тя какво общо има с Ритуалите на водата?

— Нямам представа — казах на глас. — Дру… другият въпрос?

— По дяволите, инспектор Аяла, защо не сте дали телефона си на нашите специалисти по информатика или на Милан?

Възползвах се, за да я погледна отблизо, беше наддала няколко килограма и продълговатото ѝ лице изглеждаше по-пълно. Фините ѝ ръце бяха подути, беше уморена, с леки сенки под очите, и ми се прииска да я заведа вкъщи, за да поспи, както в онова лятно утро.

"Защото пазех в мобилния съобщенията, които разменихме през август. Съжалявам, Алба. Не ги изтрих. Понякога изпитвах нужда да ги препрочитам, защото ми вдъхваха сила. Не исках да те разкрия пред колегите. Щяха да научат. Не можех да го направя."

Алба замълча, като се изчерви, когато го прочете. Взе ръката ми, допирът беше вълшебен, и ми благодари с поглед. После отново стана главен инспектор.

— Подозираш ли я? — попита, сочейки написаното от мен в бележника.

— Голдън? Разбира се, че не — отвърнах на глас.

"И през ум не ми е минавало" — помислих.

"Тя е възрастна жена с наскоро оперирана тазобедрена става, невъзможно е да е извършила убийствата" — написах в бележника си.

Алба замълча за момент, преценявайки това, което ѝ бях разказал, разтвори пухения елек и с машинален жест, сякаш мен ме нямаше, погали корема си. Опитах се да прикрия прилива на нежност, който предизвика в мен този жест, но явно не успях съвсем, защото в ъгълчетата на устата ѝ се прокрадна усмивка.