Ритуалите на водата
- Автор: де Уртури Эва Гарсиа Саэнс
- Серия: Мълчанието на Белия град #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0361-5
- Переводчик: Мариана Китипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ритуалите на водата». Краткое содержание книги:
Скоро Кракен разбира, че си има работа със сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители.
Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете. И има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.
А убиецът е някъде наблизо.
Непредсказуем и увлекателен, Ритуалите на водата е великолепен черен роман, чийто достойнства са не само в умело изградения сюжет, но и в културния контекст, историческото документиране и изненадващия финал.
Най-потайният хакер в града ме чакаше там.
24
Криптата на новата катедрала
5 декември 2016 г., понеделник
Минах през лакираните дървени пейки в подземието на катедралата. Бях заобиколен от дебели като секвои каменни колони и витражи, втренчили в мен пъстрите си ириси.
— Без мобилен си, предполагам. Иначе се омитам — прошепна ми МатуСалем с гласа си на незрял тийнейджър, когато седнах и се загледах в един празен олтар.
— Аха — отговорих аз шепнешком.
Нямаше жива душа в тази кухина от сводове и гранитни релефи. Въпреки това не повиших глас.
— Вземи, ще общуваме аналогово — каза и ми подаде тетрадка и молив НВ 2.
"Кажи ми защо ме доведе в най-дълбоката пещера" — написах, без да го погледна.
— Доведох те, за да те предупредя.
— За какво? — произнесох на глас.
— Че си направил голям гаф, като си предоставил на Голдън Гърл съдържанието на мобилния си.
— И защо?
— Защото Голдън задава много странни въпроси в Дълбоката мрежа[28]. А нищо, което се случва в Дълбоката мрежа, не трябва да се приема на шега. Голдън не е отишла на разходка из подземния свят, човече. Намерила е нещо, не знам какво, в мобилния ти и е започнала да търси с часове бог знае какво.
Дълбоката мрежа бяха онези деветдесет и осем процента от мрежи и форуми, които не излизат на търсачките. Всички до един незаконни, най-големият пазар за престъпност в историята на човечеството — наемни убийци, наркотици, оръжие, трафик на хора. Тъмната страна на човешкото поведение. Основно перверзни типове и хищници. Навлизането в нея, дори само от любопитство, струваше скъпо дори на най-опитните специалисти. Въпреки че собственикът натрапник изобщо не си даваше сметка, компютрите или мобилните телефони оставаха под властта на кракерите, или на черните хакери. Всяко устройство, осмелило се на подобно самоубийство, се превръщаше в част от необятни ботнет мрежи[29] или зомби компютри — снимките, контактите, кредитните карти, паролите, всичко. Пътната такса за слизане във виртуалния "Ад" на Данте излизаше солено. Човек трябваше да е много наивен, за да си въобразява, че може да се измъкне невредим от екскурзията.
"А ти как научи това, Мату? Не ми казвай, че продължаваш да ме следиш, защото много ще се ядосам."
МатуСалем прочете написаното в тетрадката и нахлупи още повече качулката, за да не виждам очите му. Бе си пуснал дълга коса и я бе боядисал в небесносиньо. Това хлапе сякаш беше излязло от някоя манга — перфектни черти, големи като на сърна очи, бузи без следа от мъх. Покойната Анабел Ли щеше да го нарочи за муза за своите комикси.
— Казах ти го веднъж пред стенописа на победата във Витория, Кракен — Fidelitas[30]. Това е моята стихия.
Бяха ми необходими няколко секунди, за да навържа нещата.
"Сетих се, Тасио те е помолил."
— Да кажем, че преди да замине за Америка, ми възложи една свещена мисия. Цени те, човече. А това за Тасио е много, защото не вярва на половината човечество, след като го опандизихте, без да е виновен.
"Братът му близнак го опандизи, хлапе. Братът му близнак — напомних му. — И нека се върнем на темата, която ни занимава — шпионирате ме, по дяволите."
— Грижим се за теб. Аз съм твоята кибербавачка.
"Не съм ви молил за това. Личният ми живот не засяга нито теб, нито Тасио. Искам да ми го върнеш, Мату, в противен случай ти обещавам, че ще те преследвам до дупка".
— Не се хаби, защото от доста време съм чист и гледам да си изкарвам хляба като бял хакер[31], но е трудно да си намериш работа, когато още нямаш двайсет години, а досието ти е във всички бази данни. И пак ти казвам, трябва да контролираш Голдън.
— Имам доверие в Голдън — произнесох на глас. Излезе нещо като "иам довеие в Гоолдън", но вече все по-малко ме интересуваше какво ще си помислят хората за дисхармоничния ми глас.
— А ти какво знаеш за нея? — попита ме той предизвикателно.
— Достатъчно.
Че ми бе помогнала да арестувам избягал насилник, който живееше в една от стаите на жилището ѝ като наемател. Че в замяна на това аз премълчах една измама, за да получи вдовишка пенсия, въпреки че не бе сключила брак с мъжа, с когото бе живяла в продължение на четирийсет години… Биографични подробности от този род.
— Може би не толкова, колкото би трябвало. Тази работа хич не ми харесва. Дори се престори на тийнейджърка в една група на самоубийци.
"Форуми на самоубийци? Това не беше ли градска легенда?"
28
На английски Deep Web — част от World Wide Web, неиндексирана от търсещите машини.
29
Мрежа от софтуерни приложения или компютри, които работят в автономен режим и имат за цел кражба на лични данни.
30
Вярност (лат.).
31
Хакер, който се опитва да защити системите от злонамереност.