Ритуалите на водата

"Дори да е така, защо го правиш? Някога е била твоя нападателка" — написах аз възмутено.

— Защото Марта се нуждае от котва, от приятелки, от социален живот, за да не се поддаде отново на лъжите на Алваро и да се върне при него. Не съм забравила нито един от ритниците ѝ в ребрата ми, но не искам Алваро да спечели. Не знам дали го правя заради нея, може би е заради дъщеря ѝ, но най-вече го правя, защото не понасям мисълта, че аз можех да съм на нейно място.

— Изборът ти… на мъже е ужасен — изрекох на глас. Трябваше ли да хвърлям камъни в собствената си градина?

— Това включва ли теб?

"Да, включва ме — написах в бележника. — Събитията през последните три години оставиха твърде дълбоки следи в мен, за да съм нормален, освен това съм пристрастен към проблемите, които произтичат от работата ми на профайлър. Разследването на серийни убийци не носи нищо добро, само вманиачване, а аз съм вманиачен по природа. Не притежавам най-добрите качества, за да бъда профайлър, не съм безпристрастен, твърде бързо губя обективната гледна точка. Живея в постоянно напрежение, докато заловим убиеца и чакаме да се появи новият. Така ли искаш да живееш? Не предпочиташ ли някой по-спокоен тип?"

— Вече бях омъжена за такъв, беше цар на спокойствието, на безконфликтното съжителство…

— От това ли те е страх, да не те излъжат отново?

Може би не трябваше да изричам това и сега съжалявам за тези свои думи и за въздействието, което имаха върху нея. Въпросът ми я ядоса и възпламени. Погледна ме гневно, стана сърдито от пейката, без да престава да се държи за корема.