Айсбергът на смъртта

— Засичам изстрелване на ракета! — изсъска дежурният на локатора.

На екрана част от ледения покрив внезапно се понесе надолу с ярък проблясък, сякаш насреща им се носеше метеор. Не се нуждаеха от хидрофоните, за да чуят ехото от взрива.

Последва мъчителна тишина.

— Мисля, че беше бараката със сателитната връзка — прошепна Брат. Показалецът му беше върху векторната карта на „Омега“.

Изолират станцията, досети се Пери. Сателитните предаватели и приемници бяха единствената и връзка с останалия свят — с изключение на „Полярен страж“.

— Какво ще правим? — попита Брат.

— Трябва да се измъкнем над водата — отвърна Пери а по-висок глас. — Командир, поемете курс обратно към руската полярна станция. Ще съобщим за ситуацията оттам, а междувременно ще евакуираме цивилните. Несъмнено тя ще бъде следващата цел на руснаците.

— Слушам, сър.

Брат започна да издава приглушени заповеди на механиците. Кормчията и лоцманът обърнаха подводницата в нужната посока. Започнаха безшумно да се отдалечават.

Експлозиите продължаваха да отекват и да кънтят през леда. Шумът помогна да се оттеглят незабелязани. Всъшност щяха да се измъкнат дори ако наоколо цареше мъртвешка тишина. Оборудвана с най-новите безшумни дюзи по-дебела антилокаторна облицовка, „Полярен страж“ бе напълно невидима за повечето средства за засичане. Отдалечи ха се, без „Дракон“ да даде и най-малък признак, че ги забелязала.

Пери продължаваше да наблюдава видеоекраните. Колоната от светлина избледняваше зад тях, докато наоколо не се възцари пълен мрак.

— Предполагаемо време на пристигане в руската база след тридесет и две минути — съобщи Брат от пулта за управление.

Пери кимна и огледа мостика. Всички лица бяха мрачни и гневни. Бягаха от битката, но това бе битка, която не можеха да спечелят. „Полярен страж“ бе единствената възмож ност за евакуиране на станцията.

Изведнъж още по-силен страх сви вътрешностите му в ледена буца.

Аманда…

Беше тръгнала вчера към полярната станция да разреши някакъв спор между биолозите и геолозите и по график би трябвало да тръгне към „Омега“ днес сутринта. Дали вече се бе върнала? Или все още се намирали в станцията?

Брат пристъпи към него.

— На руснаците няма да им е нужно много време да се справят с „Омега“, особено като се има предвид липсата на каквато и да било защита. След това ще си замъкнат задниците към своята база.

Заместникът му бе прав. Нямаше да разполагат с много време, за да евакуират цивилните.

— Командир, формирайте екип за бързо реагиране — нареди Пери. — Под ваше командване. Да бъдат в пълна готовност да слязат на сушата веднага щом излезем на повърхността. Трябва да изпратим хора там колкото се може по-бързо.

— Слушам, капитане. С колко време разполагаме за евакуацията?

Пери се замисли, преценявайки скоростта на другата поводница и нищожната защита на „Омега“. Трябваше му кол-кото се може повече време, но не искаше да рискува да заловят подводницата му на повърхността.