Айсбергът на смъртта
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айсбергът на смъртта». Краткое содержание книги:
Шофьорът си тананикаше в такт с музиката. Джени погледна назад. От четиристотин метра разстояние червените постройки на базата приличаха на призраци в сутрешната мъгла и очертанията им ту се замъгляваха, ту се изясняваха според посоките на ветровете. Заваля и сняг.
Тъкмо се обръщаше отново напред, когато някакво движение привлече вниманието и — не откъм базата, а зад нея, В бялата мъгла се появи тъмна сянка, подобно на подаващ се над водата кит. Загледа се натам, без да е наясно какво вижда.
Изведнъж вятърът разсея мъглата. Зад назъбената линия на ледените хребети се издигаше черна командна кула. В ниската температура от повърхността и се издигаше пара, сякаш бе живо същество. По страните и заблестяха малки петънца. Още по-малки червени светлинки затанцуваха върху снега и дори през мъглата. Неясни фигури се появиха по ледения хребет.
— Това вашата подводница ли е? — попита Джени.
Двамата моряци се обърнаха. Музикалният критик, който имаше по-добра видимост, подскочи на мястото си.
— Мамка му! — извика той и отвори задната врата. — Това са шибаните руснаци!
Ветровете нахлуха в кабината. Шофьорът натисна спирачките, Джени видя, че другият продължава напред в ледената мъгла. Явно не бяха забелязали подводницата. Обърна се към баща си, който също гледаше назад към базата.
— Носят бели канадки — спокойно отбеляза той.
И Джени бе забелязала това.
Войникът скочи с пушка в ръка в мига, когато снегомобилът с ръмжене спря.
— Продължавай напред — внезапно подкани тя шофьора, но не и обърнаха внимание.
Войникът отвън вдигна оръжието си и погледна през оптическия мерник подводницата и хората по ледения хребет.
Лазерните мерници светеха в мъглата. Изведнъж от върха на руската подводница излетя огнена струя. Ракетата полетя във висока дъга и се стовари върху една от по-малките външни постройки.
Експлозията превърна колибата в летящи във въздуха горящи отломки. В леда зейна триметрова дупка.
— Унищожиха сателитната връзка — изстена морякът на задната седалка и се наведе към отворената врата.
Джени видя как един от червените лазери запълзя по леда към тях и откри снегомобила. Тя рязко се обърна към шофьора.
— Карай!
Шофьорът отново не реагира и тя натисна газта. Снегомобилът бе все още на скорост и подскочи напред.
— Хей, какво правиш? — извика шофьорът и изрита крака и настрани.
— Взривиха свързочната ви станция! — извика му в отговор Джени. — Да не мислиш, че ще ни оставят да си тръгнем просто така?
Сякаш в потвърждение на думите и навън затрещяха изстрели. Войникът бе коленичил и стреляше.
— Тръгвайте! — изрева той.
Шофьорът се поколеба за миг, после сам натисна педала.
— Дръжте се!
— Хайде, Фернандес! — викна морякът от задната седалка.
Другият се изправи на крака и отстъпи назад. От дулото на пушката му излизаше дим. Още лазерни мерници се насочиха към снегомобила. Човекът се обърна и се затича към кабината. Намираше се само на две крачки от нея, когато внезапно се препъна. Десният му крак се подгъна. Той падна на снега и се плъзна напред, оставяйки червена диря след себе си.
— Фернандес! — другият моряк изскочи от кабината, сграбчи партньора си за яката и го повлече към снегомобила.
Шофьорът намали достатъчно, за да могат двамата да ги настигнат.
Джени побърза да се премести отзад и протегна ръка, за да помогне на ранения.
Щом всички бяха вътре, Фернандес ревна към шофьора.
— Сритай тая консервна кутия по задника! — Изглеждашеповече разгневен, отколкото уплашен от раната си. Удари юмрук седалката.
Другият притискаше здраво с ръкавиците си бедрото му между пръстите течеше кръв.
Снегомобилът с рев се понесе по леда. Джени погледна напред. Другите бяха изчезнали в ледената мъгла. Ако и те успееха да сторят същото…
Попмузиката продължаваше да кънти от тонколоните Снегът скърцаше под веригите. Изведнъж някакъв остър писък заглуши всичко.
— Мамка му! — изруга шофьорът.
Снарядът удари точно пред тях и към снегомобила полетяха парчета лед. По предното стъкло плъзнаха пукнатина За миг всички бяха заслепени.
Шофьорът инстинктивно зави, снегомобилът се изправна една верига и забоксува. През дима Джени успя да види какво се опитваше да избегне водачът.
В леда беше зейнала дупка. Три метра надолу кипяха вода и лед. От краищата на ямата се виеше дим.
Снегомобилът продължи да се плъзга към смъртоносния отвор, все така изправен на едната си верига. Джени бе сигурна, че няма да избегнат падането. Въпреки това шофьорът се мъчеше да овладее кормилото.
Никой не смееше дори да си поеме дъх.