Тамплиерските порти

— Чакайте малко. Нека ви обясня нещо преди това.

— Вие не разбирате, професоре.

— Напротив, разбирам. В известен смисъл Фондацията беше в течение на всички ваши действия през това време. Те знаеха, че сте тук, и ме пратиха да говоря с вас. Страхуват се, че вашето разследване на „аномалиите“ в катедралите ще бъде използвано от трети лица, за да се сдобият с нещо непозволено.

Последната дума ядоса Темоен.

— Непозволено ли? Така ли наричат отвличането на Летисия? — викна той. — Помните ли Летисия? А? Помните ли я?

Гневните думи на Темоен отекнаха под портика на Света Богородица. Невъзмутим, професорът дори не трепна.

— И това знаят, Мишел. Всъщност вече я търсят и ще я намерят, приятелю.

— Какво?

— Летисия е една от тях.

— От тях ли? Какво искате да кажете?

Гневът на инженера внезапно премина в любопитство.

— Че е работела за Фондацията и те са предвидили, че може да я потърсите. Така ми казаха. Явно връзката, която направихте между Луи Шарпантие, от когото взехте идеята за „звездната ориентация“ на катедралите, и Фондацията със същото име, е вярна. Те са нещо като тайно общество.

— Добре — отвърна инженерът, без да обръща особено внимание на последните думи на професора. — Да предположим, че ще я открият. Но не разбирам защо пращат вас да ме спрете.

— Оказва се, че по случайност CNES е замесен в нещо, което не ни касае. И щом клиентът, въвлякъл ни в това, нарежда да спрем, значи трябва да го направим. Ще ви кажа само още едно нещо: в Париж мосю Шарпантие ми показа старинен амулет, върху който разположението на звездите, изглежда, съвпада с днешното им място на небосвода над Франция. Обясни ми, че е някакъв пророчески знак, че тия дни нещо в тези храмове ще се активира. Тоест, те са знаели какво ще стане.

— Нещо ли? Какво ще се активира?

— Нещо, свързано с катедралите. Някакъв суперталисман или нещо подобно, което е част от една врата. Всъщност не разбрах много добре безсмислиците, които ми наговори той, въпреки че дори ми даде да прочета една книга.

— Говорил ви е за някаква врата? Летисия ми каза, че катедралите са нещо като Небесни врати.

— И вярвате ли й?

Дори тъмните стъкла на очилата на Темоен не успяха да скрият пламъка в очите му.

— Да. Истината е, че й повярвах.

— Това си е ваше право естествено.

— Кажете ми, спомена ли ви мосю Шарпантие нещо за Ковчега на Завета?

Монри изчака две-три секунди, преди да отговори:

— Да. Че каквото и да има в него, той е причината за емисиите, прихванати от нашия сателит. Мисля, че го нарече „източник“.

— Точно така! А в кивота, както обясни Летисия, са Изумрудените книги на Хермес.

— И за Хермес спомена, наистина.

— Професоре, ние сме само две нищожни пионки върху някаква шахматна дъска, за която не знаем нищо. И ако сега не успеем да разберем какво става, ще си останем цял живот със съмненията. Не знам — продължи — какво, по дяволите, представляват книгите на Хермес, нито какво има в тях, но знам, че крият нещо като енергийна батерия. И тя е толкова силна, че наш дълг е да я открием и да упражним научен контрол над нея. Представете си, че някой друг, без нужната подготовка, я открие случайно, ще е истинско бедствие!