Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— И какво по-конкретно е задължението ти в тази твоя роля на „джентълмен“?
— Длъжен съм да се оттегля благопристойно за известно време, докато изкара отпуската си заедно с теб, но без да преставам да се боря за правото си.
— Ами неговото задължение?
Той долепи самобръсначката върху лявата си страна и обясни:
— Щом научи, че си взела твърдо решение да бъдеш с друг, той е длъжен да поеме достойно поражението си, да ти пожелае да бъдеш щастлива… с което ще ти покаже от какъв принц се лишаваш, ще те накара да се колебаеш и измъчваш… и накрая трябва просто да се махне от погледа ми.
— А от мен какво се очаква?
— Без да отлагаш нито ден… нито час даже… ясно и точно да му обясниш, че решението ти е окончателно, но докато му разясняваш как стоят нещата, ти не трябва да се поддаваш на никакви негови желания да доближавате онова прекрасно просторно легло.
В този момент Кейт изведнъж проумя каква беше причината за раздразнението му.
— Ревност ли да виждам във всичко това?
— Още не, но май ще стане — беше неговият отговор, като движеше рязко и отмерено бръснача под лявото си ухо.
— Но защо? — Кейт демонстрира изненада, за да прикрие радостта си от тези негови думи. — Невъзможно е в телефонен разговор да сложа край на връзката ни или пък да отида и да му го съобщя директно на летището. Искам да сме във вилата, за да му го обясня по-внимателно и да се разделим по-естествено.
Мичъл замълча, изми лицето си, после попита:
— За колко време се стига от Чикаго дотук?
— Около осем часа, защото няма директни полети.
— Странно ми изглежда намерението ти „да се разделите по-естествено“, след като с нищо не му показа, че не държиш да се връща, нито да бъдете заедно до края на отпуската му.
Едва сега Кейт схвана в какво се състоеше заблудата му и побърза да поясни:
— Преди малко не разговарях с него, а със секретарката му. Поръчал й да ме намери и да ми предаде, че идва със самолета в 2.30 ч. през нощта и ще пристигне в 12.35 ч. Не съм и помисляла, че ще реши да идва за последните четири дни от почивката ни. Ако беше успял да се свърже с мен преди заминаването си, нямаше да го залъгвам, че го чакам да се върне и че всичко ще продължи постарому.
— Съжалявам. Не знаех за това.
Кейт прие смущението му със снизходителна усмивки. Зарадва се от приятното откритие, че женската й власт видимо действаше. Тя реши да се пошегува, ето защо скръсти ръце, наклони глава и започна да оглежда маникюра си:
— Що се отнася до онези правила и задължения… Какво ще ти продиктува да направиш твоята джентълменска душа, ако реша да премисля известно време намерението си да се разделя с моя приятел?
Той се пресегне да вземе кърпата, за да прикрие усмивката си, защото веднага се досети какво й се иска да постигне. На него обаче никак не му липсваше опит, а словесните двубои между мъж и жена, в които някой от двамата прави опит да поведе играта.
— При подобни обстоятелства — обясни той — съществуват пределно ясни правила. Ти се обаждаш по телефона, за да ми кажеш, че се колебаеш, и двамата с него просто си разменяме ролите.
— Искаш да кажеш, че ще приемеш достойно поражението, ще ми пожелаеш да бъда щастлива и ще се махнеш от пътя му? — в гласа на Кейт прозвуча разочарование.
След тези нейни думи се усмихна.
— Сладка моя, харесва ли ти наистина да си играеш такава игричка с мен?
— Не — отвърна тя смутено и той се разсмя.
Макар и поласкана от милото му обръщение, Кейт добави рязко:
— Само недей да се заблуждаваш, че примерната ученичка с червени къдрички не умее да държи ни своето.
— Няма нищо примерно в ученичка, която е била регистрирана в полицията.
Кейт се засмя и поклати глава в знак на съгласие, че това действително е безобразно. Мичъл я погледна с повдигнати вежди, за да чуе дали ще каже нещо, но тя замълча, и той като момченце се ухили победоносно, след което се обърна към огледалото.
Кейт хвърли око към часовника:
— Не искам да ме гледа, докато събирам багажа си, затова трябва да съм готова, преди да дойде във вилата, а той сигурно ще е там към един. Вече минава единайсет, трябва да тръгвам. Ще се преоблека — каза и отиде до гардероба. Извади бели панталони и забеляза, че липсват черната рокля и обувките, с които беше предната вечер.
— Да знаеш случайно къде ми е роклята от снощи?
Мичъл се смръщи учудено.
— Ако си намислила да облечеш тъкмо това, когато ще му представяш твоите изчерпателни обяснения, за да бъде раздялата ви по-естествена, значи нищо не си схванала, когато говорихме за онези задължения.