Плажът „Омаха“

Разказът отне почти два часа и през цялото това време Максорли не каза нито дума и дори не откъсна очи от пътя. Действаше ми на нервите. Жадувах поне да изсумти, да кимне, да даде някакъв положителен знак, че има напредък. Дълбоко в сърцето си исках той да ми каже, че е разбрал всичко: в дъното на историята стои Констанс или Блеър, или Уорън и Едуард, или цялото унгарско правителство. Ако ми беше казал, че убиецът е икономът, сигурно щях да се разплача от облекчение. Но Максорли не обелваше нито дума.

— Ама че история — промърмори той и пак млъкна.

Минаха петнайсет минути. Потъвах все по-дълбоко в бездната на отчаянието.

— Как изобщо се забърка в тая каша? — попита Максорли.

Поех си дълбоко дъх и подхванах разказа за възхода и падението на Филип Баркли. Трябва да призная, че старецът беше железен — удържа колата на пътя дори когато споменах за брака си с Констанс.

— Шантаво място е тоя Вашингтон — отбеляза той лаконично, после ме погледна и се усмихна.

Разсмяхме се. За момент имах чувството, че сме партньори, като двама детективи, разследващи престъпление, и това ме ободри.

— И тъй — продължи Максорли, — ти си избутан на резервната скамейка, но те повикват за случая.

— Когато Грийн изчезна, имаше голяма вероятност да е застрашена националната сигурност, а това заплашваше кандидатурата на Уорън. Но шпионаж се доказва много трудно. Трябваше им достоверен доклад, който да казва точно това: няма доказателства. Ако аз го напишех, имаше добри шансове докладът да издържи — поне до първичните избори. Затова ми предложиха сделка.

— Каква сделка?

— Докладът срещу възможност за нов старт в Орегон. Обещаха ми работа в прокуратурата. Но след онази снимка на Мартин в Портретната галерия и петдесетте хиляди долара моят доклад не струваше пукната пара. Щом нямаше да е благоприятен, искаха поне да е бърз. Аз не бях готов да обявя Мартин за предател и напуснах.

— Значи започна собствено разследване и сега си тук.

— И сега съм тук.

— Ама че история — повтори той и поклати глава. — И тъй, първата ти идея беше, че е имал вземане-даване със сенаторската жена.

— Точно така.

— Изглежда логично.

— Свекър й също го мисли. И ако връзката им изплува наяве, това ще е краят на Уорън. Тази теория предлага чудесен мотив за убийство, но не обяснява останалите неща.

— Вярно — съгласи се Максорли, — ако всичко това е една история, но може и да са две. Младо, красиво момче и жената на шефа — случва се, откак свят светува. Смяташ ли, че тя е от тия жени?

— От тях е.

— Добре. Да речем, че са си мешали обувките…

— Кое?

— Обувките. Не си ли чувал тоя лаф?

— Разбрах.

— И свекърът открива. Голям скандал. Двамата се срещат в хотел в Ню Йорк. „Какво ще правим сега“, и прочие, и прочие. Той решава да духне… усмихваш се.

— Няма нищо, просто се смея на израза. Продължавай.

— Решава да избяга и се обажда по телефона. „Сбогом, скъпа моя.“ Но свекърът има много пари и решава да ги използва. Накрая откриват младежа в „Алта Виста“.