Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
— O.
— Общо взето е много добра, когато са замесени наследниците й.
— О?
— А нищо не е можела да знае за двигателя с вътрешно горене. За нея колите са били просто някакъв смахнат вид колесници. Дори и майка ми си мислеше, че става въпрос за това, че щяла да се преобърне носилката на някой император. Нали разбираш, не е достатъчно да знаеш какво точно е бъдещето. Трябва да знаеш и какво означава. Агнес е била като някой, който разглежда грамаданска картина през мъничка тръбичка. Тя е записвала неща, звучащи като добри съвети въз основата на онова, което е разбирала от мъничките откъслеци, които вижда.
Понякога късметът ти проработва — продължи тя. — Прадядо ми например през 1929 г. загрял, че ще има криза на борсата, два дена преди наистина да стане. И натрупал състояние. Може да се каже, че ние сме професионални потомци.
Тя изгледа Нют проницателно.
— Онова, което никой не разбирал допреди около двеста години, било, че „Правите и акуратни предсказания“ са представата на Агнес за семейна ценност. Много от пророчествата се отнасят до потомците й и тяхното добруване. Тя един вид се е опитвала да се грижи за нас, след като си отиде. Тъкмо на това според нас се дължи онова предсказание за Кингс Лин. По онова време баща ми е бил там на гости и от гледна точка на Агнес не е било особено вероятно да го уцели някой заблуден куршум от Далас, но е имало сериозен шанс тухла да го тресне по главата.
— Каква мила женица — отбеляза Нют. — Направо да забравиш, че е вдигнала цяло село във въздуха.
Анатема го пропусна покрай ушите си.
— Както и да е, това е — заключи тя. — Оттогава сме превърнали тълкуването на предсказанията й в своя професия. В края на краищата излиза средно по едно предсказание на месец — всъщност сега, докато се приближаваме към края на света, са повече.
— И кога точно ще е това? — поинтересува се Нют.
Анатема погледна многозначително часовника. Нют се изхили ужасно, като се надяваше кискането му да е прозвучало фино и светски. След събитията, струпали му се днес, не се чувстваше много с всичкия си. Освен това усещаше парфюма на Анатема и това го притесняваше.
— Смятай се за късметлия, че не ми трябва секундомер — рече му Анатема. — Имаме… ами към пет-шест часа.
Нют взе да го премята из ума си. Никога досега в живота си не бе усещал подтик да пие алкохол, но нещо му подсказваше, че първи път все трябва да има.
— Вещиците държат ли пиене вкъщи? — попита той.
— O, да — тя се усмихна така, както вероятно се е усмихвала Агнес Нътър, докато е разопаковала съдържанието на чекмеджето си с долно бельо. — Едно такова зелено,
дето бълбука, а по спечената му повърхност щъкат какви ли не дребни гадове. Ти би трябвало да го знаеш.
— Чудесно. Лед имаш ли?
Излезе, че е джин. Лед имаше. Анатема, която с развитието си бе прихванала и вещерството, принципно не одобряваше алкохола, но що се отнася до нея, нямаше нищо против.
— Казах ли ти за онзи тибетец, дето изскочи от една дупка на пътя? — рече той, след като се поотпусна.
— O, тях ги знам — отвърна тя и взе да рови из листовете по масата. — Двама вчера изскочиха от полянката отпред. Горкичките, съвсем се бяха сащисали, та им налях по чаша чай, а после те ми взеха на заем лопатата и пак хлътнаха надолу. Според мен не им е много ясно какво би трябвало да правят.
Нют се пообиди.
— Ти как позна, че са тибетци?
— Като стана въпрос, ти пък как позна? Да не би, като си го блъснал, да е казал „Омммм“?
— Ами той… приличаше на тибетец — оправда се Нют. — Шафранови одежди, плешива глава… нали разбираш… ами изглеждаше по тибетски.
— Единият от мойте говореше доста сносен английски. Както си поправял радиоапарати в Лхаса, и в следващия миг се озовал в някакъв тунел. Не знае как да се прибере в къщи.
— Ако го пратиш нагоре по пътя, може пък да хване летящата чиния на стоп — мрачно рече Нют.
— С трима извънземни? Единият — малък тенекиен робот?
— И те са кацнали на ливадката ти, така ли?
— Май че само там не са кацали според радиото. Постоянно цъфват някъде и предават кратко изтъркано послание за космически мир, а хората, като им кажат „Е, и?“, поглеждат объркано и отлитат. Знамения и поличби, тъкмо както е казала Агнес.
— Сигурно сега ще ми кажеш, че тя е предсказала и всичко това?!
Анатема прелисти опърпания куп фишове пред себе си.
— Все си мислех да го кача всичкото я на компютър, я на друго — рече тя. — Търсене на думи и такива работи. Нали разбираш? Много по-просто щеше да е. Предсказанията са подредени в някакъв си там стар ред, но има ключове, почерк и тям подобни.