Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
На Галба и Габиний дадоха триумфалните отличия. Ако експедициите не бяха само наказателни, щях да поискам да им се гласуват триумфи. Но убедих Сената да удостои Габиний с наследственото презиме „Хаук“ в памет на неговата победа. Отнесохме Орела в тържествена процесия до храма на Август, където аз извърших приношение и му отправих благодарности за божествената му помощ: посветих му дървените порти на светилището, където бе намерен Орела — Габиний ми ги беше пратил подарък. Не можах да посветя самия Орел на Август, защото за него отдавна имаше приготвено място в храма на Марс Отмъстителя, до другите два спасени Орела. По-късно го пренесох там и го осветих със сърце, преизпълнено от гордост.
Войниците съчиниха баладични стихове за спасението на Орела. Но този път вместо да ги включат към познатата ми песен „Трите жалби на господаря Август“, те измислиха нова, наречена „Клавдий и Орела“. Тази песен съвсем не бе ласкателна за мене, но част от стиховете ме развеселиха. В нея се казваше, че в някои отношения аз съм истински глупак и върша най-странни неща — бъркам кашата с крака си, бръсна се с гребен и когато ходя в банята, изпивам маслото, което ми подават, за да се намажа, а се търкам с виното, което ми дават да пия. И все пак, като се знае това, притежавам учудващи знания: зная имената на всички звезди по небето и мога да рецитирам всички стихове на света, и съм изчел всички книги във всички световни библиотеки. А в резултат на цялата тази мъдрост аз единствен съм можал да кажа на римляните къде се намира Орела, загубен в продължение на толкова дълги години и устоял на всички усилия да бъде върнат. Първата част на баладата разказваше драматичните събития по моето издигане за император от преторианците; ще ви цитирам три куплета, за да разберете каква беше тази балада:
В началото на август, двайсет дни след като ми бе гласува титлата „император“, Месалина ми роди дете. Беше момче и за пръв път преживях радостите на бащинството. Към сина ми Друзил, когото бях загубил преди около двадесет години, единайсетгодишен, не бях изпитал никакво топло бащинско чувство и твърде малко — към дъщеря ми Антония, макар да беше добросърдечно дете. Това бе, защото браковете ми с Ургуланила, майката на Друзил, и с Елия, майката на Антония (и с двете се бях развел веднага щом политическото положение ми бе позволило), ми бяха натрапени: не обичах ни една от тези жени. Но затова пък бях страстно влюбен в Месалина; и не вярвам нашата римска богиня Луцина, покровителка на родилките, да е била тъй упорито подмамвана от друг с молитви и приношения: не я оставих на мира през двата последни месеца от бременността на Месалина. Беше чудесно здраво бебе и тъй като бе единственият ми син, прие, според обичая, всичките ми имена. Но аз съобщих, че ще бъде известен под името Друз Германик. Знаех, че това ще повлияе добре на германците. Първият Друз Германик, който бе придал страховито звучене на това име отвъд Рейн — преди повече от петдесет години, — беше баща ми, а следващият беше брат ми, двайсет и пет години по-късно; аз също бях Друз Германик, а нима аз току-що не върнах последния от пленените Орли? След още четвърт век без съмнение моят малък Германик ще повтори историята и ще избие още няколко хиляди от тях. Германците са като трънаците по междите: избуяват бързо и трябва непрестанно да се изкореняват с огън и сеч, иначе се размножават. Щом момченцето ми стана на няколко месеца и вече можех да го вдигам без страх да му навредя, започнах да го разнасям из дворцовия двор и да го показвам на войниците; те го обикнаха почти колкото мене. Напомнях им, че той е първият от Цезарите, след великия Юлий, който е роден Цезар, а не е бил само осиновен от рода като Август, Марцел, Гай, Луций, Постум, Тиберий, Кастор, Нерон, Друз и Калигула. Но тук всъщност гордостта ми ме бе изкушила да поизлъжа. Калигула, за разлика от братята си Нерон и Друз, се роди две-три години, след като баща му, моят брат Германик, беше осиновен от Август (Цезар, понеже бе осиновен от Юлий Цезар); тъй че той наистина беше роден Цезар. Онова, което ме заблуди, беше, че Калигула не беше осиновен от Тиберий (също Цезар след осиновяването му от Август), докато не стана на двайсет и три години.