Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Галба беше човек на желязната дисциплина. Гетулик беше способен войник, но твърде снизходителен. Деня, в който Галба пристигнал в Майнц, за да поеме командуването, войниците наблюдавали игри, организирани в чест на Калигула. Някакъв бестиарий демонстрирал голямо умение при убийството на един леопард и всички войници взели да ръкопляскат. Първите думи, които Галба изрекъл, като влязъл в ложата на главнокомандуващия, били:

— Дръжте ръцете си под плащовете, войници! Сега аз съм ви командир и не позволявам подобна разпуснатост.

Строг беше във всяко отношение и за такъв взискателен главнокомандуващ беше учудващо обичан от хората си. Враговете му го наричаха скръндза, но това е несправедливо: беше просто много умерен, не одобряваше разточителството у своите офицери и изискваше строга отчетност за разходите от подчинените си. Когато научили вестта за убийството на Калигула, приятелите му го подтиквали да тръгне към Рим начело на войските си, убеждавайки го, че сега той е единственият човек, достоен да застане начело на империята. Галба отвърнал:

— Да тръгна към Рим и да оставя Рейн неохраняван? Че за какъв римлянин ме смятате? — И додал: — Освен това от всичко, което съм чувал, този Клавдий бил много работлив и скромен човек; и макар някои от вас да го смятат за глупак, аз бих се поколебал да нарека глупак един член на императорското семейство, който благополучно е оцелял след царуването на Август, Тиберий и Калигула. Смятам, че при тези обстоятелства изборът е сполучлив и аз ще се радвам да положа клетва за вярност на Клавдий. Казвате, че не бил войник. Толкоз по-добре. Бойният опит не всякога е качество за един главнокомандуващ. Божественият Август — говоря с най-дълбоко уважение — беше склонен, когато застаря, да пречи на командирите си със своите прекалено подробни указания и съвети: тази последна Балканска война никога не би се проточила толкова, ако той не беше тъй усърден да командува от дълбокия тил битки, каквито е ръководил начело на войските си преди четиридесет години. А Клавдий, струва ми се, на тази си възраст никога не ще пожелае нито да се яви лично на бойното поле, нито пък ще се изкуши да отменя решенията на своите офицери по въпроси, които не познава. Но в същото време той е отличен историк и притежава, както съм чувал, такива познания по общите стратегически принципи, за които мнозина главнокомандуващи с богат боен опит биха му завидели.