Траперът „Лешоядовия клюн“

Тя се отдалечи и скоро донесе ключа, като му го бутна скришом. Малко по-късно Курт напусна салона, изкачи стълбите и се озова в пустия коридор.

Отключи въпросната врата и влезе в спалня, обзаведена с легло, гардероб, умивалник, маса, отделно диван и два стола.

Вратата бе заключена от двете страни. Разтвори гардероба — бе празен. Вратата му се отваряше, без да предизвика какъвто и да е шум.

Напълно удовлетворен, се върна долу, без да направи някому впечатление. Сервитьорката отиде отново при него да си прибере ключа и запита:

— Намерихте ли я?

— Да — кимна й.

— Както изглежда, ви се иска да подслушате капитана?

— Такова е желанието ми. Предава ли ключа си на излизане?

— Не. Отнася се много ревниво към своя багаж. Дори остава в стаята, когато я разтребват и чистят, а на излизане взема ключа със себе си, без да помисли, че всеки съдържател има дубликати.

— Хмм! Ще ме пуснете ли пак в номер десет, когато го посети някой?

— С удоволствие. Но забравих да ви кажа, че той резервира и номер десет, за да стои празна. Платил е и за двете стаи.

— Това е доказателство, че се занимава с някакви тайни дела, до които трябва да се добера. О-о, кой е пък онзи?

Тъкмо в този миг влизаше един мъж, при чийто вид лейтенантът не съумя да прикрие изненадата си.

— Това е господинът, който веднъж вече пита за капитана. Преди малко ви споменах, че след известно време пак ще дойде.

— И не е съобщил името си?

— Не. Май го познавате?

— Понякога хората си приличат — отговори уклончиво Курт. — Взе листа за напитки. Обслужете го!

Момичето приближи до новопристигналия клиент, който се осведоми дали капитан Шоу вече се е върнал. Като разбра, че случаят не е такъв, помоли за бутилка «Бордо», което опита с израз на познавач.

«Наистина е той!» — помисли Курт. — «По този начин само един французин пие виното на своята страна. Но какво търси генерал Дуе в Берлин? Наистина ли се мътят някакви задкулисни игри, за които пруското правителство не бива да знае? Трябва непременно да подслушам този разговор. Много е възможно да науча нещо, което е от особена важност».

Нямаше време за губене. Върне ли се капитанът, вече щеше да е късно. Ето защо Курт даде знак на момичето. То кимна незабелязано и правейки се, че забърсва масите, приближи до неговата.

— Налага се да се кача — каза й тихо. — Изглежда разговорът ще бъде доста важен, поради което е възможно капитанът предварително да се увери, че в стая номер десет няма никой. Може да поиска ключа, така че не бива да го задържам.

— Тогава ще ви заключа. Ама нали ще ви види, още щом надникне в стаята.

— Ще се скрия в гардероба.

— А ако го отвори?

— Ще извадя ключа.

— Бихте ли могъл да държите отвътре вратата толкова здраво, че да не успее да я отвори?

— Трудна работа. Да се намира случайно тук някакъв свредел?

— Ще проверя. Камериерът има сандъче с инструменти.

— Добре. Дайте ми знак, когато сте готова, сетне ще се качим горе и ще ме освободите, чак след като си е тръгнал онзи човек.