Траперът „Лешоядовия клюн“

— Недружелюбен! Това ми допада. Обичам затворените характери, човек може да разчита на тях. Често ли сте бил във вилата отсреща?

— Не — отговори Курт, което отговаряше на истината.

— Ще отидете ли пак?

— Да, дори съм принуден.

Капитанът се помести по-близо до него и запита полугласно:

— Слушайте, млади човече, вие ми харесвате. Състоятелен ли сте?

— Не. Беден съм.

— Искате ли да заслужите едно добро възнаграждение?

— Хмм! По кой начин?

— Бих искал да знам съвсем определено какви са материалните възможности на този граф и тъй като отново ще имате достъп при него, няма да ви представлява трудност да научите едно-друго. И ако имате желание да ми го съобщите, ще ви се отблагодаря.

— Трябва да го обмисля — рече Курт след известен размисъл.

— Това ми е достатъчно. Виждам, че сте предпазлив, което засилва доверието ми към вас. Възможно е да ви бъда от полза!

— И докато погледът му се плъзгаше по костюма на Курт, прибави: — Стига да поискате, бихте могъл да спечелите при мен една хубава сумичка, която няма да ви е излишна. А после, след като сте ме опознал като човек, който няма навика да се стиска, ще станете и по-общителен. Аз съм чужд по тия места и се нуждая от човек, на когото да мога да разчитам.

— И какво трябва да прави той? — попита Курт, давайки вид, че се радва на тайнственото предложение на отсрещния.

Онзи му метна още един пронизващ поглед. Курт бе скромно облечен и си бе дал труда физиономията му да изглежда естествено. Огледът успокои капитана. Прецени, че би могъл без риск да използува този млад, вероятно неопитен човек, чиито черти създаваха впечатление за интелигентност. По тая причина продължи:

— Вие премълчахте кой сте. Мога ли поне да знам какъв е баща ви?

— Баща ми е моряк.

— А, значи не принадлежите към аристократите. И вероятно търсите служба?

— Имах една обещана, но ми създават спънки.

Това бе добре дошло за капитана. С покровителствена физиономия каза:

— Зарежете я! Аз при всички случаи мога да ви настаня на по-добра, стига да видя, че умеете да бъдете полезен. Да, пък и малко нещо хитрост би следвало да притежавате.

Курт примигна разбиращо.

— Каквато вероятно не ми липсва, кепето скоро ще разберете.

— Но трябва да знам кой сте и как се казвате.

— Хубаво. Ще го узнаете, след като съм ви доказал, че мога да бъда полезен. Защото трябва да ви кажа, че на определени места тук не съм добре поставен, което ме принуждава да бъда предпазлив.

Капитанът кимна зарадван. Той бе на мнение, че този човек е престъпил в някакво отношение установения ред и следователно би могъл да стане послушен инструмент. Отвърна:

— Засега това е достатъчно. Наемам ви и ще ви дам малък аванс от възнаграждението за услугата, която ще ми окажете. Ето ви пет талера.