Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
През време на тая реч поручик Лукаш седеше на стола си, гледаше обувките на Швейк и си мислеше: „Боже мой, та и аз често говоря такива идиотщини, разликата е само във формата.“
Но независимо от това, понеже държеше на авторитета си, когато Швейк свърши, той каза следното:
— При мене ще трябва да си почиствате обувките, да поддържате униформата си в изправност, копчетата ви ще трябва винаги да са правилно зашити и изобщо ще трябва да правите впечатление на войник, а не на някакво цивилно леке. Интересно е, че никой от вас не умее да се държи като военен. Между всичките ми свръзки само една имаше вид на военен, но и тя в края на краищата открадна парадната ми униформа и я продаде на евреина.
Поручик Лукаш помисли малко и продължи да разяснява на Швейк предстоящите му задължения, при което не пропусна да сложи особено ударение върху обстоятелството, че Швейк ще трябва да бъде верен и никъде да не говори за това, което става у дома.
— Често ме посещават дами — забеляза той, — понякога, когато на следния ден не съм зает, някоя от тях остава и да нощува. В такъв случай вие само при позвъняване ще ни поднасяте кафе в леглото, разбирате ли?
— Тъй вярно, разбирам, господин поручик. Ако ви се явя без повикване, това може да се стори неприятно на дамата. Един път си бях довел в къщи една госпожица и моята прислужница ни донесе кафето тъкмо в момента, когато се забавлявахме най-добре. Уплаши се и ми заля гърба. На всичкото отгоре каза и „добро утро“. Аз зная много добре какъв е редът, когато някъде спи дама.
— Добре, Швейк, с дамите трябва да бъдете винаги необикновено тактичен — каза поручикът, чието настроение започна да се поправя, тъй като разговорът мина на тема, която занимаваше съзнанието му през цялото свободно време, с което разполагаше, когато не беше в казармата, на плаца или когато не играеше карти.
Жените бяха душата на жилището му. Бяха му създали домашен уют. Те бяха няколко дузини и много от тях през време на престоя си у него се стремяха да украсят жилището му с различни дреболии.
Съпругата на един собственик на кафене, която живя у него цели две седмици, докато дойде съпругът ѝ и си я прибра, му избродира прелестна покривка за маса, снабди бельото му с монограми и щеше да довърши едно ковьорче, ако съпругът ѝ не беше турил край на тази идилия.
Друга дама, която родителите ѝ прибраха след три седмици, поиска да превърне спалнята му в дамски будоар и нацвъка навсякъде различни дреболии и вазички, а над леглото му окачи иконичка на ангел-пазител.
Личеше, че във всяко кътче на спалнята и столовата е пипала женска ръка, която бе проникнала и в кухнята, където можеха да се видят най-различни кухненски принадлежности и прибори, великолепен дар от една влюбена фабрикантка. Последната освен страстта си бе докарала със себе си и машинка за рязане на всички видове зеленчуци и зеле, уред за стъргане на галета и дробчета, тенджери, тави, тигани, черпаци и бог знае още какво.
След една седмица обаче тая дама си беше отишла, понеже не могла да се примири с мисълта, че поручикът освен нея има и още около двадесет други любовници, което естествено оставяше известни следи в дееспособността на благородния самец в униформа.
Поручик Лукаш поддържаше и обширна кореспонденция, имаше албум със снимки на своите любовници и сбирка от различни реликви, тъй като през последните две години бе започнал да проявява наклонност към фетишизъм. Така той притежаваше няколко вида дамски жартиери, четири чифта дамски кюлоти с бродерия и три прозрачни, фини, тънички дамски ризки, батистови кърпички, дори корсет и няколко чорапа.