Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
— Кого го е грижа?
— Какво?
— Казах, кого го е грижа? Кого го е грижа, ако я отведат и я обезглавят в някоя нива, и зарежат тялото й в някоя канавка? Кого го е грижа за нея?
В стаята се възцарява ужасна тишина. Съпругът ми ме поглежда, сякаш съм чудовище. Глупакът и Чудовището се гледат в лицата и аз се чудя на това, в което сме се превърнали. Преди двайсет и един месеца бяхме новобрачни съпрузи, напълно доволни от договора, който бяхме сключили, наслаждаващи се един на друг, оглавяващи съвместно една от най-влиятелните фамилии в кралството. Сега сърцата и състоянията ни са съсипани. Съсипахме себе си.
— Ще отида и ще й кажа да приготви багажа си — казвам дрезгаво. — Не можем да направим нищо друго.
Той все още не се отказва да обсъжда въпроса. Улавя ме за ръката:
— Не можеш да я оставиш да отиде с Хейстингс — казва той. — Бес, тя е наша гостенка, тя шиеше заедно с теб, хранеше се с нас и ловуваше с мен. Не е виновна в никакво престъпление, знаеш това. Тя е наша приятелка. Не можем да я предадем. Сигурен съм, че ако тръгне с него, тя никога няма да стигне жива до къщата му.
Мисля си за моя Чатсуърт, и за моето богатство, и това ме успокоява.
— Нека се изпълни Божията воля — казвам. — И трябва да се подчиним на кралицата.
— Бес! Съжали я, тя е млада жена! Прояви жалост към нея, тя е една красива млада жена без приятели!
— Ще се изпълни Божията воля — повтарям, като се придържам здраво към мисълта за новата си входна врата и колонадата с гипсовите цветя, и за мраморната входна зала; мисля си за новите конюшни, които искам да доживея да построя. Мисля си за децата си, сключили изгодни бракове, и вече добре настанени на удобни постове в двора, за династиите, които ще основа, за внуците, които ще имам и браковете, които ще им уредя. Мисля си колко далече съм стигнала и колко далече се надявам да стигна. Бих предпочела да отида в самия ад, отколкото да изгубя дома си. — Да живее кралицата.
Октомври 1569, замъкът Тътбъри: Мери
Графинята влиза в покоите ми, с твърдо и сурово лице.
— Ваша светлост, отново потегляте на път. Знам, че ще се радвате да се озовете далеч оттук.
— Къде отивам? — питам аз. Чувам страха в гласа си: тя също ще го чуе.
— Ашби-де-ла-Зуш, Лестършър — казва тя кратко. — С граф Хънтингдън.
— Предпочитам да остана тук. Ще остана тук.
— Трябва да се изпълнят нарежданията на кралицата.
— Бес…
— Ваша светлост, не мога да направя нищо. Не мога да отхвърля заповедите на моята владетелка по отношение на вас. Не би трябвало да искате това от мен. Никой не би трябвало да иска това от мен.
— Какво ще направи Хънтингдън с мен?
— О, той ще ви осигури по-добър подслон, отколкото сме в състояние да направим ние тук — казва тя успокояващо, сякаш разказва приказка на дете.
— Бес, пишете на Сесил от мое име, попитайте го дали мога да остана тук. Моля ви — не, нареждам ви — да му пишете.
Усмивката не слиза от лицето й, но то е напрегнато.
— Та на вас дори не ви харесва тук! Сигурно сте се оплаквали от миризмата от бунището поне дузина пъти. И от влагата! Лестършър ще ви допадне далеч повече. Това е прекрасен ловен район. Може би кралицата ще ви покани в двора.
— Бес, страхувам се от Хенри Хейстингс. Невъзможно е той да ми желае друго, освен зло. Позволете ми да остана при вас. Настоявам за това. Заповядвам ви. Пишете на Сесил и му съобщете, че настоявам да остана при лорд Шрусбъри.
Но начинът, по който произнасям името на съпруга й, „Шюзбюи“, внезапно пробужда яростта й:
— Прахосахте половината от състоянието на съпруга ми, моето собствено състояние — изрича ядно тя. — Богатството, което му донесох с брака ни. Заради вас той изгуби доброто си име в очите на своята кралица; заради вас тя се съмнява в лоялността ни. Тя му нареди да се яви в Лондон за разпит. Какво мислите, че ще му причинят? Те мислят, че ние ви подкрепяме. — Тя прави пауза и аз виждам злобното проблясване на ревността й, завистта на една стара жена заради моята младост, заради външния ми вид. Не бях помисляла, че тя изпитва това. Не знаех, че забелязва какво изпитва съпругът й и как се държи с мен. — Мислят, че съпругът ми е благосклонен към вас. Няма да е трудно да се намерят свидетели, които да кажат, че той е благосклонен към вас. Изключително много.