Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
През целия си живот съм живяла като дискретна жена, в добри отношения със съседите си, добър земевладелец по отношение на арендаторите си, справедлив работодател. Сега се оказвам скарана със собствените си хора. Не знам кой е таен враг, не знам кои са готови да освободят кралицата, ако могат, кои биха се изправили срещу мен, ако смееха. Това ме кара да се чувствам като чужденка на собствената си земя, като новодошла в собствената си страна. Хората, които смятам за свои приятели и ближни, може да са на другата страна, може да са против мен, може дори да са мои врагове. Моите приятели, дори моите родственици, може да вдигнат оръжие срещу мен, може да видят в мое лице изменница срещу истинската кралица, моята пленница.
Самата тя е скромна и сдържана, като послушница в манастир, която крие в ръкава си план за бягство, и съпругът ми наивно отбелязва пред мен:
— Слава Богу, че не се е опитала да се освободи. Поне не знае нищо за бунта.
За първи път в брачния си живот аз го поглеждам и си помислям: „Глупак.“
Лош момент е този, в който една съпруга помисли, че съпругът й е глупак. Имала съм четирима съпрузи и съм имала лоши моменти с всички тях; но никога преди не съм била омъжена за човек, чиято глупост може да ми струва къщите и богатството ми.
Не мога да го понеса. Нощем се будя и ми идва да заплача при мисълта за това. Никоя изневяра не може да е по-ужасна. Дори когато най-красивата жена в християнския свят е под моя покрив, аз се улавям, че мисля повече за това дали съпругът ми може да изгуби състоянието ми, отколкото дали може да разбие сърцето ми. Сърцето на една жена може да оздравее, или да омекне, или да закоравее. Но загубиш ли веднъж собствения си дом, е трудно да си го върнеш отново. Ако кралица Елизабет ни отнеме Чатсуърт, за да накаже съпруга ми за неговата измяна, знам, че никога повече кракът ми няма да стъпи там.
Много хубаво от негова страна — да заговорничи срещу Сесил подобно на дете с палави приятелчета, много хубаво, че си затваря очите пред шотландската кралица и писмата, които тя получава непрекъснато. Много хубаво — да се наслаждава на компанията на жена, достатъчно млада да му бъде дъщеря, при това — неприятелка на кралството; но да стигне толкова далече, че сега дворът да отказва да ни плати дължимото! Те отказват да обсъждат сметките, дори не отговарят на отчетите, които им изпращам. Да стигне толкова далеч, че да е възможно да се усъмнят във верността ни! За нищо ли не мисли? Не гледа ли напред? Не знае ли, че имотите на един предател веднага, без право на обжалване, биват конфискувани в полза на Короната? Нима не знае, че Елизабет би дала собствените си рубини, ако можеше да ми отнеме Чатсуърт? Нима той не й е предоставил оправдание за това с глупавата си непредпазливост с лордовете от Севера? Нима той не е именно глупак? Разточителен глупак? И нима не прахосва наследството ми с такава бързина, както и своето? Децата ми са женени за неговите деца, богатството ми е поверено на неговите грижи: нима ще прахоса всичко на вятъра, защото е лишен от далновидност? Мога ли изобщо някога да му простя за това?
Била съм омъжена преди и мога да разпозная момента, когато един меден месец е приключил, когато една жена вижда обожавания си жених такъв, какъвто е в действителност: обикновен смъртен. Но никога преди не съм изпитвала чувството, че бракът ми е приключил. Никога преди не съм виждала един свой съпруг като глупак и не съм изпитвала желание той да не беше мой господар и повелител, а личността ми и богатството ми да бяха в безопасност, поверени на собствените ми грижи.
Октомври 1569, замъкът Тътбъри: Джордж
Колкото и дълго да живея, никога няма да забравя тази есен. С всеки паднал лист си отиваше по малко от гордостта ми. Докато дърветата оголяваха, виждах костите на живота си изложени на показ в тъмнината, в студа, без прикриващия блясък на листата. Сгреших. Разбрах погрешно всичко. Сесил е нещо повече от управител, далеч повече. Той е едър земевладелец, той е върховен управник. Той е управител на цяла Англия, а аз не съм нищо повече от беден арендатор, който погрешно е смятал дългия си живот тук, семейния си дом, обичта си към земята, за неотменимо право. Мислех си, че съм земевладелец тук: но откривам, че не притежавам нищо. Утре мога да изгубя всичко. Аз съм обикновен селянин — дори нещо по-малко: аз съм човек, настанил се незаконно на нечия чужда земя.
Мислех си, че ако ние, лордовете на Англия, видим по-добър начин да управляваме тази страна, отколкото вечната готовност на Сесил за война, безкрайната му омраза към всички наследници на Елизабет, вечният му ужас от привидения в сенките, безумния му страх от папистите, тогава бихме могли да го съборим от власт и да станем съветници на кралицата. Мислех си, че можем да й покажем как да се отнесе справедливо с шотландската кралица, да се сприятели с французите и да сключи съюзи с Испания. Мислех, че можем да я научим как да живее като кралица с гордост, а не като узурпаторка, преследвана от страхове. Мислех си, че можем да й вдъхнем такава увереност в правото й да седи на трона, че тя да се омъжи и да роди наследник. Но сгреших. Както услужливо ми казва Бес, допуснах глупава грешка.