Магия за дракон
- Автор: Керр Катарина
- Серия: Кралство Девери #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магия за дракон». Краткое содержание книги:
Въпреки всички тези разумни доводи дълбоко в сърцето си Талид презираше Алян. Сега му хрумна и нещо друго. Може би Алян наистина да е чул за смъртта на Родри по някакъв обикновен канал, тъй като са били по едно и също време в Бардек. Но откъде може да е знаел, толкова далеч оттук и толкова късно в сезона за корабоплаване, че Рийс, братът на Родри, е умрял без наследник?
Заради честта си Талид не разви по-нататък тази мисъл. Защото, както се изрази Дарил, той първи погна елена от укритието му и даде дума пред приятелите, че ще ги поддържа, докато тече ловът, а що се отнася до него, с това въпросът приключваше.
Като регент на Аберуин и господар на собствените си големи владения, тиеринката Ловиан имаше да се занимава с много други неща, освен да се тревожи за изчезналия си син. На Тевила й се струваше, че когато вижда тук-там за по някоя и друга минута своята господарка, кичурите сиви коси са станали по-големи, а бръчките около очите — по-дълбоки. Въпреки притесненията Ловиан все намираше по някоя мила дума за бавачката и неизменно отделяше време за внучката си. Всъщност тогава Рода вдъхваше сякаш нови сили на тиеринката, която не смяташе за унизително да седне на пода и поиграе на кубчета или на кукли с детето, докато някой обезумял служител не дотича да съобщи за нова криза.
Тъй като у дома в Дън Гуербин прекарваше по няколко часа на ден с любимата си баба, Рода естествено ненавиждаше новото положение на нещата. Винаги, когато нещо измъкваше Ловиан от играта, Рода започваше да крещи и беснее в продължение на час, независимо какво правеше Тевила, за да я успокои. Бавачката започна да се пита дали всичко е наред с детето. Не че беше глупаво или ненормално, далеч не. Макар и само на три години, говореше гладко и знаеше толкова думи, колкото обикновено дете на шест или седем; всъщност проявяваше неутолим апетит за думи и вечно досаждаше на бардове и писари да й кажат какво означава някоя от тях и как би трябвало да я употребява. Но наред с този ранен интелект от време на време изпадаше в пристъпи на ярост и, което беше още по-странно, меланхолично цупене. Дори се случваше да си разкъса дрехите. Тогава хлипаше жалостиво и казваше, че иска да отиде да живее в горите при Дивите.
Такива пристъпи подлудяваха Тевила, но тя откри неочакван съюзник в лицето на Невин. Той не само й даваше добри съвети, но и започна да извежда детето на разходка поне веднъж на ден, както казваше, да си поговорят. Тъй като Рода обичаше да отива с него, Тевила предаваше повереното трудно дете и с чиста съвест оставаше около час насаме.
— Трябва да призная, че съм изненадана, милорд — рече му една сутрин. — Смятах, че учен съветник като вас ще стои над тези неща.
— О, детето има великолепен ум. Компанията ми е много приятна, особено след като съм прекарал часове с благородни лордове.
След шегата лицето му придоби такъв хитър израз, че Тевила не можа да не се изкиска.
— Днес ще видим гномчетата — оповести Рода.
— Така ли, мила? Колко интересно — Тевила реши, че детето и старецът играеха някаква сложна игра. — Е, аз пък през това време ще отида при готвачката да поклюкарстваме.
За да стигне до кухненската барака, Тевила пресече голямата зала и докато минаваше покрай масата на капитана, едно младо момче, което се беше отпуснало в края на пейката, я хвана за ръката с влажна от бирата длан.
— Хубава жена си, нали? Защо все се криеш в залата за жените?
Преди Тевила да реагира, Кълин скочи на крака и със светкавично движение така зашлеви войскаря през лицето, че в очите на момчето бликнаха сълзи.
— Дръж си езика, Лук! — гласът на капитана беше нисък и абсолютно равен. — Говориш на вдовица и майка на син.
Лук се сви като бито куче назад, притисна длан върху подуващата се буза, а очите му виновно поглеждаха към лицето на Тевила. Кълин й се поклони.
— Извинявайте. Повече няма да чуете лоша дума от моите палета, повярвайте ми.
— Не се съмнявам — Тевила приклекна в отговор. — Благодаря, капитане.