Магия за дракон

— Охо, наистина ли? — рече Джил. — Значи тези архонти все пак стават за нещо, така ли?

— Ще видиш, яребичке дребна, преимуществата на цивилизования начин на живот. Имаме силни доказателства, защото разполагам с първоначалния договор за продажба, който изглежда подправен, поне за моите очи на елф. Помниш ли как посетихме прекрасния Бриндемо в личните му покои? Зърнах документа в ъгъла на писалището и го отмъкнах, докато ти разговаряше със сина му — искам да кажа, договора за продажба, а не писалището, което е твърде голямо, за да го скрие дори изпечен магьосник като мен.

— Ама че цивилизован начин на живот!

— Има една дреболия — намеси се Родри, без да се усмихва. — Заклел съм се да му прережа гърлото и ще спазя този обет, дори да ми струва живота. Разбираш ли? Гуербрет или не, няма да напусна Бардек, докато не го видя да умира, дори после хората на архонта да ме мъчат до смърт. Ей Богу, това е цена, която съм се заклел да платя.

В стаята настана дълбока тишина. Накрая Саламандър въздъхна.

— Знаеш ли, любими мой братко, може спокойно да ти се удаде възможността да го убиеш, преди да сме стигнали Пастедион, ако гадният ни скапан късмет е същият и враговете ни настигнат по пътя. Ако не, ще се постараем първо да стигнем на сигурно място, а сетне да убиваме Барума. Съгласен ли си?

Родри се усмихна, устните му се извиха горчиво и грозно, но нищо не рече. Джил реши, че няма смисъл да спори с него, поне за момента.

— Ще направим най-добре да отидем дотам по обиколен път — обади се тя. — Колкото по-дълго се правим на пътуващи магьосници, толкова по-добре.