Ледено ухапване

— Не зная — казах й аз. — Не всички са като теб и Кристиан.

Лицето й помръкна.

— Кристиан. Още не мога да повярвам, че реагира толкова глупаво.

Не можах да се сдържа и се засмях.

— Лис, ще се целунете и ще се сдобрите. И вероятно ще има и нещо повече от целувка.

Изплъзна се от устата ми просто така, преди да успея да го спра. Очите й се разшириха.

— Ти знаеш. — Поклати глава раздразнено. — Разбира се, че знаеш.

— Извинявай. — Нямах намерение да й казвам, че зная за техния сексуален живот. Или поне не докато тя самата не ми го каже.

Лиса ме измери с пронизващ поглед.

— И колко знаеш?

— Хм, ами не много — излъгах набързо. Бях привършила с косата си, но си играех с дръжката на четката, за да избегна погледа й.

— Трябва да се науча да не те пускам в съзнанието си — промърмори тя.

— Напоследък това е единственият начин, по който мога да „разговарям“ с теб. — Поредното изпускане.

— Какво означава това? — настръхна Лиса.

— А, нищо… аз… — Тя пак ме изгледа остро. — Аз… аз… ами не зная. Просто усещам, че напоследък не разговаряме много.

— За това са нужни двама — припомни ми тя, но гласът й отново омекна.

— Имаш право — съгласих се, но без да изтъквам, че две приятелки могат да се разберат само ако едната не е постоянно с гаджето си. Наистина се чувствах виновна донякъде, задето криех толкова много неща, но през последните дни толкова пъти исках да говоря с нея. Само че все не се откриваше подходяща възможност. Дори и сега. — Знаеш ли, никога не съм мислила, че ти ще бъдеш първата от нас двете. Или по-скоро не съм вярвала, че ще завършва училище девствена.

— Да — изрече тя сухо. — Нито пък аз.

— Хей! Това пък какво трябва да означава?

Лиса се ухили, но в следващия миг погледът й попадна върху часовника. Усмивката й мигом се стопи.

— Уф. Трябва да отида на приема на Присила. Кристиан трябваше да ме придружи, но нали е решил да се прави на идиот… — Очите й се фокусираха с надежда върху мен.

— Какво? Уф, не, не! Моля те, Лис. Знаеш колко мразя тези кралски сбирки.

— О, стига — замоли ме тя. — Кристиан ме заряза в последната минута. А ти не може да ме захвърлиш на вълците. Пък и не каза ли току-що, че трябва повече да си говорим? — Вместо отговор аз само простенах. — Освен това, когато станеш мой пазител, през цялото време ще трябва да посещаваш подобни места.

— Зная — кимнах мрачно. — Смятах, че мога да се порадвам на последните шест месеца свобода.

Но накрая ме убеди да я придружа, като още от самото начало и двете много добре знаехме, че точно така ще стане.

Не разполагахме с много време. Трябваше да си взема един бърз душ, да се изсуша, да се гримирам. Внезапно ми хрумна да облека роклята, която ми подари Таша. И макар да я мразех, задето харесваше Дмитрий, сега й бях благодарна за подаръка. Извадих копринената рокля и със задоволство установих, че червеният цвят ми стои точно толкова страхотно, както и предполагах. Истинска рокля — убиец. Беше дълга, в азиатски стил, с богата бродерия на цветя върху коприната. Високата яка и дългата пола на роклята скриваха голяма част от тялото ми, но материята прилепваше толкова плътно, че пак изглеждах секси, макар и по различен начин, отколкото ако бях по-разголена. По това време синината на окото вече бе почти избледняла.