Школа за магии (Книга първа)

— Е, на мене ли го казвате? Цял месец ми трябва, за да получа разрешение да посетя някой забравен от Бога тракторен завод в Урал.

— Кажете им, че не искате да гледате тракторни заводи в Урал — и те ще ви натоварят на първия влак за вкъщи.

— Добре го казахте — засмя се Салерно. Той взе две чаши с шампанско от таблата на минаващ покрай тях сервитьор и подаде едната на Холис: — Да пием за вашето благополучно пътуване.

Салерно изпи шампанското на екс, после се замисли за момент и попита:

— Будалкате ли ме, Холис?

— Да.

— Отишли сте в оная посока, за да се погрижите за трупа на Грег Фишър?

— Точно така.

— И при Бородино сте се натъкнали на няколко патрули на КГБ, които са ви забелязали?

— Правилно.

— Дяволски шибана страна, а?

— Когато си сред вълци, прави това, което ти кажат. Извинете ме.

— Сам, почакайте малко. Вижте, знам, че около тая история с Грег Фишър има и още нещо. Една от версиите е, че е бил убит от крадци и съветското правителство не иска това да се разчуе. Просто иска първата в света работническа държава да изглежда почти като рай. Прав ли съм?

— Видях вещите на момчето. Всичко си беше там — от парите до писалките. Няма измама.

— Няма ли? Да ви кажа ли нещо, което сам открих?

— Ако искате.

— Обадих се на родителите на Грег Фишър в Ню Канаан и научих, че е направена аутопсия на трупа. Казаха ми също и някои други неща. Така че дълго мислих за това момче, което си развява задника нощем по магистралата Минск — Москва, замаяно от алкохол според резултатите от аутопсията, и хич не ми се вярва да е било така. Мислех си за всички инструкции, които момчето е трябвало да подпише в Брест, когато е прекосило границата, като тази за коланите, за шофирането в пияно състояние, което може да те тикне в затвора, за шофирането нощем, което пък ще ти навлече неприятности с КГБ. Освен това господин и госпожа Фишър ми казаха, че Грег е бил много внимателен. Е, родителите по принцип говорят така за децата си. Но сега започвам да се питам.

— Не трябва да говорим по служебни въпроси тук — каза Холис.

— Просто ме изслушайте, Сам. Оня ден излязох с колата си от града, без да имам разрешително. Отидох в Можайск и там… един с камион ме откара до мястото на злополуката, западно от Можайск. Колата естествено вече бе махната, но видях къде е излетяла от пътя и се е забила в едно дърво. Дори намерих парченца от предното стъкло, което се е счупило, когато главата на момчето се е ударила в него. Дотук добре. Но шофьорът на камиона ми каза нещо за колата на тоя хлапак, което предизвикало голямо раздвижване на духовете в Можайск. Как е могло момчето да стигне до Можайск, щом е загинало западно от града?

— Не знам.

— Така… И аз не знам. Но мисля, че тук нещо смърди, Сам, и се питам дали не бихте ми дали някоя информация извън официалната версия.

— Нямам такава информация — отговори Холис. — Но ако това, което казвате, е вярно, твърде възможно е Грег Фишър наистина да е минал през Можайск, после да се е върнал заради нещо, а след това да се е отправил отново към Москва и да е изскочил от пътя, преди да стигне до Можайск.

— А защо му е трябвало да препуска напред-назад по пътя Минск — Москва в оня късен час? Да не би да е изпълнявал някаква секретна операция, възложена му от тайните фантоми тук, в посолството?

— Сред служителите в американското посолство няма тайни агенти — каза Холис, — но ако имаше, в никакъв случай нямаше да действат чрез хора, които кръстосват руските пътища с понтиаци.

— Така е. — После Салерно добави: — Вижте, и аз имам резервация като вас за полета на Пан Ам до Франкфурт утре. Да седнем заедно и ще ви разкажа още неща, до които се докопах около тоя случай.

— Може — каза Холис и се обърна, за да се отдалечи.

В това време до тях застана Лиза. Салерно я поздрави дружелюбно и каза:

— Ще ми липсвате, Лиза. В Информационната агенция единствено вие се целехте право в целта.

След като размениха няколко реплики, Салерно се отдръпна.

— За какво ти говореше? — попита Лиза.

— А ти как мислиш? Опитва се да надуши нещо.

— В края на краищата може да се наложи да разкажем всичко, което знаем, на пресата.

— Ние с теб сме служители и представители на правителството на Съединените щати. Не сме информатори на пресата — доста троснато отговори Холис.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Прав си.

— По-предпазлив съм от тебе просто защото съм по-стар — омекна той.

— Е, стига. Нищо — усмихна му се тя опрощаващо.

„Да ме убият, ако мога да ги разбера тия жени“, помисли Холис. Струваше му се, че тя упорито го преследва, а в момента, в който преставаше да й се измъква, тя се отдръпваше. Когато беше по-млад, му се бе случвало почти същото и с други жени. Знаеше, че има мъже и жени, които се забавляват само от преследването.

— Извинявай — каза й той и се запъти към бара.

Там стоеше Алеви и на Холис му се стори, че той го чакаше.

— Не се оказа добра идеята ти да привличаш вниманието върху тукашния началник на ЦРУ — каза Алеви.

Холис си поръча уиски със сода.

— Мислех, че си съветник по политическите въпроси. А сега ми съобщаваш, че си и началник на ЦРУ.