Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Тя потрепери под него и вдигна ръце, за да го прегърне.
— Сега, Вен. Този път е твой ред да свършиш заради мен.
— Моя — простена той, като се отдръпна назад и после се заби в нея по-силно. — Кажи името ми, отново. Кажи ми, че знаеш, че този, който те обладава, претендира да си негова и те превръща в своя, съм аз.
— Да — отвърна тя, като изви бедра, за да посрещне силните му тласъци. — Да, Вен.
Красивите й сини очи, отразяващи цвета на небето, невинността и магията, които беше обвила около сърцето и душата му, се взряха в него и той почувства как трепета на магията й го помита като ураган.
След това песента на нейните камъни се извиси и излезе извън контрол, като го отнесе, отнесе и нея самата, в гигантска вълна от страст и горещина, от мощен глад и желание.
Това беше най-силният оргазъм, който някога бе имал. Толкова силен, че си помисли, че топките му сигурно ще се скъсат, докато изливаше семето си в нея, сякаш цяла вечност. Тя свърши заедно с него, като се свиваше и потрепваше конвулсивно под него, обливайки члена му с женствеността си, докато най-накрая той не падна върху нея и светът не избледня, когато нейната музика ескалира около тях.
— Ако това е сливането на душите, как ще можем да оцелеем след такова преживяване? — прошепна тя, а гласът и трепереше.
Той й се усмихна, потапяйки се в чувствата й, в нейната музика, в светлината от цветове, която представляваше душата й.
— Сега, когато го открихме, ми амара, въпросът е как бихме могли да оцелеем без него?
Глава 21
Ерин се събуди внезапно от топла и непозната тежест върху стомаха си, и се втренчи в чифт много развеселени черни очи.
— Ти хъркаш — каза той, а смехът накъсваше думите му.
— Не е вярно — възмущението й се бореше със смущението. Тя лежеше там гола, закопчана в спалния чувал с него, а ръката и единият му крак, от които се излъчваше топлина, бяха небрежно преметнати през тялото й. Беше й нужен само миг, за да осъзнае, че ще бъде щастлива да се събужда по този начин всяка сутрин и след това спомените от изминалия ден се разбиха болезнено ясно в сънливото й съзнание.
— О, боже, Вен — тя избута ръката му и се опита да седне. — Как можахме… когато толкова много други…
— Не, Ерин. Не опетнявай това, което споделихме помежду си със съжаления и скръб. Имахме нужда да си починем и да се приготвим, а телата ни да се утешат едно друго. Душите ни…
— Не. Моля те. Не мога да говоря за това сега. Възможно е да не преживеем тази битка с Калигула и не искам да го обсъждам, ако… просто не сега.
Той я придърпа в ръцете си и я задържа за един дълъг миг, без да казва нищо. След това проговори в косата й, а гърдите му тътнеха под нейните при всяка дума:
— Както желаеш, ми амара. Но има едно нещо, което трябва да ти кажа, колкото и да не искам да го правя. Сливането на душите не отрича свободната воля. Ти не си свързана с мен, ако искаш да избереш… — гласът му се пречупи и той притихна, преди да си поеме огромна глътка въздух, — ако искаш да избереш да поемеш по различен път.
Тя се отдръпна от него и този път той я пусна.
— Сливането на душите е това, което ми позволи да погледна в теб, нали? Което ти позволи да чуеш музиката ми?
— Да. Това е пътека между две души, които имат способността да открият любовта на много по-високо ниво интимност, от само физическата или емоционалната.
Тя се засмя и леко се разтресе.
— Е, да не би използването на официална реч да ти помага да отречеш факта, че ти си на няколко века, а аз имам само човешка продължителност на живота? Или това, че и двамата можем да умрем на следващия ден например? Как всичко това се вписва в ситуацията?
Мускулът в челюстта му се стегна при думите й, но той й отговори спокойно:
— Ако ти умреш, аз също ще сложа край на съществуването ми. Така че би било добре да станем и да направим кафе, а след това да се захванем с работата и да упражним това, което планираме да направим, не мислиш ли?
Тя премигна. Изобщо не беше сигурна от къде дори да започне с въпросите си за частта, която касаеше края на съществуването му в това изявление.
Не беше сигурна, че иска да знае отговора.
След като изпиха кафето си и изядоха някои от хранителните запаси, които бяха донесли, Вен застана пред огъня и се загледа в пламъците. Дървото, което беше добавил, пращеше весело, след като беше направил един атлантски трик, за да го почисти от всяка една капчица вода и сняг, полепнала по него.