Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
— Аларик ми показа този номер преди да тръгнем. Той вярва, че Калигула може би е способен да усеща атлантската магия, а това важи със сигурност за Анубиса, ако е наоколо.
Тя кимна, затвори очи и измърмори нещо тихо. Тогава той усети как силата на неговата защитна магия сякаш се удвои.
— Това сигурно също ще помогне — каза тя, докато разкопчаваше и събличаше тежкото си палто.
Вен се загледа в нея, уловен в капана на обърканите емоции, препускащи през него и се наруга, задето е такъв похотлив глупак, който не иска нищо друго, освен да съблече дрехите й и да я обладае, за да докаже по някакъв примитивен начин, че тя е жива и невредима. Да я бележи като своя сега и завинаги.
— Вен? Водата?
— Да — каза той почти замаяно.
Той разтърси глава, за да се отърси от желанието и копнежа, предизвикани от унеса, после призова елементите и водата, която беше за неговата същност нещо толкова естествено, както и въздуха, който дишаше.
Тя откликна на повика му веднага под формата на спирала образувана от блестящи капки дъжд и премина със звънене през стените, после се обедини във вълни и се изви под погледа му във водопад от блестяща вода, която затопли въздуха и се изсипа в съдовете, където завря и забълбука.
— Дженай ми даде малко кафе, когато опаковахме провизиите — каза той като се зае да тършува в раницата си. Когато най-после намери кафето, което незнайно как беше на дъното на багажа му и се обърна към Ерин триумфално. В този момент изтърва раницата от разтрепераните си пръсти, защото тя стоеше там, по средата на колибата и не носеше нищо друго върху себе си, освен чорапите си.
— Краката ми са замръзнали — каза тя, като хапеше устни, сякаш не беше сигурна в реакцията му.
— Аз ще ги стопля — обеща той, като тихо отново благодари на Посейдон за подаръка, който представляваше тази жена, тази вещица, докато горещината преминаваше през тялото му и караше стомаха, топките и сърцето му да изтръпнат. — Нуждая се от теб, Ерин — той успя да овладее гласа си, който беше станал груб и дрезгав от страст. Опитваше се да се държи рицарски и да покаже сдържаност. — Нуждая се от теб толкова силно, че не мога да ти обещая, че ще съм нежен. Сигурна ли си?
— Не желая нежност. Просто искам теб — тя разтвори ръце и сдържаността се изгуби под водовъртежа от ожесточената и отчаяна нужда. Той използва последния си самоконтрол, за да изкаже магическите атлантски думи, които Аларик го беше накарал да практикува, после пресече стаята и я взе тържествуващо в обятията си.
Ерин го наблюдаваше как се приближава към нея, докато очите му я пронизваха със стоманения поглед на хищник и усети, че през тялото й премина лека тръпка на безпокойство, примесена с вълнение. Тя беше освободила нещо с думите и действията си и сега стоеше пред него напълно разголена в много отношения и не се страхуваше да поеме последствията от това. Имаше нужда да усети, че той е жив във физически смисъл, да заличи образите на раната върху ребрата му и бликащата от нея кръв, които продължаваха да я преследват.
Той я гледаше втренчено право в очите, докато бързо разсъбличаше дрехите си и ги трупаше заедно с палтата им върху дървената пейка, която трябваше да им послужи за легло. После издърпа спалния чувал от дъното на раницата си и го разгърна. Светлината на огъня погали мускулестите му крака, когато се наведе над импровизираното им ложе.
Докато го наблюдаваше в гърлото й се надигна мъркащ звук, който се срещна с този на смарагда й. Сянката му, отразена на стената, потреперваше леко. Внезапно тя осъзна силата, която упражняваше върху този мъж и почти отстъпи назад. Незнайно как, страстта им се беше преплела и нуждата да бъдат един с друг беше станала още по-силна, отколкото тя можеше да разбере.
Той спря с оправянето на постелята, обърна се и се загледа в нея, а погледът му разкриваше ясно емоциите му. Тя се успокои, като най-накрая осъзна дълбоко в душата си, че времето няма нищо общо с желанието, което тя изпитваше към този мъж. Тя забрави за реалността, за минутите, часовете или дните. Душата й го призова и той отговори на повика й.
Уловена в този откраднат и грижливо пазен миг, тя осъзна, че не се нуждае от нищо повече.
Вен я придърпа да застане пред камината заедно с него. Топлината от пламъците обгръщаше краката им, но тя не можеше да се сравни с тази, която ги изгаряше отвътре. Той наведе глава и я целуна с цялата ярост на притежател, която нямаше нищо общо с нежността. Потапяше езика си в топлината на устата й по начина, по който смяташе да притежава и тялото й. Искаше всичко от нея и смяташе да го вземе. Нека боговете да са на помощ и на двама им, ако тя откажеше да се предаде.