Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Шумът стана още по-силен, докато накрая не беше принуден да издърпа китката си от устата на Дракос и да покрие ушите си. Някак обаче, въпреки ужасния звън на незнайната камбана и през ръцете, които покриваха ушите му, високо над него той чу как Диърдри започна да се смее.
Глава 22
Атлантида, Храмът на нереидите
Конлан сведе поглед към бледата, спяща фигура на Райли и се застави да повярва в чудеса. Блещукащата светлина на свещите отразяваше цветовете като през призма от скъпоценните камъни, които обкръжаваха ниското легло в една от многото лечебни стаи на храма.
Той се насили да изрече думите през скованото си от мъка гърло.
— Стазата държи ли?
— Да, лесно мога да я задържа за цели четиридесет и осем часа — каза Мари.
Той стрелна с твърд, преценяващ поглед главната девица, отбелязвайки сивкавата бледост и следите от напрежение по лицето й.
— Сигурна ли си? Мари, зная, че нямам право да искам от теб да рискуваш живота или здравето си…
Тя поклати глава.
— Не довършвайте тази мисъл, Ваше височество. Като главна девица мое право и моя привилегия е да предложа помощ на жените и неродените деца в нашето царство. Мога ли да направя по-малко за бъдещия наследник, отколкото правя за повечето от нас?
— Защо? Защо се случва това? — гласът му беше вой от страдание, повече като на ранено животно, отколкото на човек. — Защо тялото й отхвърля детето?
— Енергията на бременността й е… нередна. Никога преди не съм усещала нещо подобно. Това не е просто спонтанен аборт, а нещо дълбоко противоречиво… между енергиите на майката и бебето.
Той се взря в Райли, която бе станала по-важна за него от собствения му живот. Неговата любима, неговата душа, неговата бъдеща кралица. Конлан най-накрая зададе въпроса, който тя му бе забранила да изрича или дори да си помисля, въпреки че произнасянето на думите издълба дълбоки кървави рани в сърцето му.
— А ако махнеш бебето?
Лицето на Мари стана дори още по-бледо и тя се олюля на краката си.
— Не мога, Конлан. Райли говори с мен, преди да се съгласи на стазата и ме накара да се закълна в клетвата ми на главна девица, че няма да направя нещо, което да навреди на детето й, ако има и най-слаба надежда то да оцелее. Без значение кой може да поиска това.
Той се принуди да попита:
— Има ли такава надежда?
Тя докосна челото на Райли с нежната си ръка, после вдигна поглед към него, а очите й бяха пълни с мълчалива сила, в която той отчаяно искаше да повярва.
— Докато има живот, има и надежда, принце мой. Сега трябва да се молим на богинята и Посейдон, брат ви и певицата на скъпоценни камъни да успеят.
Хижата, високо в Маунт Рейниър
Вен престана да засилва магическата защита, на която Аларик го бе научил, след това се облегна удобно и се загледа в Ерин.
Преди повече от два часа тя беше изсипала върху масата скъпоценните камъни от кадифената торбичка, която Мари й бе дала и прекара времето от тогава, като ги наблюдаваше. Ерин не помръдваше, освен за да вдигне първо един, а после друг, взираше се съсредоточено в тях и след това внимателно ги оставяше обратно долу върху дървената повърхност. Той беше задържал въпросите и любопитството си, но когато тя сложи глава в ръцете си, приглушеният стон на отчаяние го разсече като най-острия кинжал.
Вен я вдигна от пейката и я притисна в ръцете си.
— Кажи ми — промърмори той в косата й.
— Не мога да го направя. Не зная достатъчно. Мари очакваше някак инстинктивно да знам как да използвам тези скъпоценни камъни; как да направлявам силата им. Аз съм певицата на скъпоценни камъни — каза тя горчиво. — Но макар да чух тяхната песен, не знам как да я използвам. Не знам как да пея песните им — гласът й секна от сподавени ридания, когато се притисна в гърдите му. — Мога да чуя мощта на камъка в планината да ме призовава, Вен. Толкова е силен — като гръмотевичен тътен в гърдите и костите ми. Час, след час, звъни и ме призовава.
— Ако го чуваш, тогава ще го намерим, Ерин. Той те вика да го откриеш и ние ще го направим.
— Но ще има ли смисъл? Ако не мога да разбера как да пея на тези малки лечебни камъни, как ще бъда способна да изпея изцелението на толкова могъщ скъпоценен камък, който ме призовава през стотици тонове от почва и скали. Не съм достатъчна, Вен. Ами ако се опитам и се проваля, и бебето на Райли умре?