Шестият
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестият». Краткое содержание книги:
— И тук идва на помощ Е-програмата? — попита Мишел.
— Брат ми е последният от малкото абсолютни гении, които могат да изпълняват подобна роля по рождение. Той не само умее да обработва безкраен брой задачи едновременно, но е способен и да запазва вниманието си към детайлите. Неговият неврологичен капацитет е безграничен. Той има поглед върху общата картина на нещата и намира смисъла в нея.
— А кой стои зад тази Е-програма? — попита Шон. — Правителството?
— Донякъде.
— Това ли е всичко, което ще ни кажете?
— Засега.
— А за кого работите вие?
— За никого. Работя с определени хора по мой избор.
— Не е ли съвпадение, че и брат ви има връзка с разузнаването?
— Тук няма никакво съвпадение. Аз насърчавах Еди да се насочи към тази област. Бях сигурна, че това ще бъде предизвикателство за него, а самият той ще се превърне в безценна придобивка за цялата страна.
След тези думи Пол отвори вратата на джипа и понечи да слезе.
— Чакайте — възкликна Шон. — Не можете да си тръгнете просто ей така!
— Ще поддържаме връзка. Засега гледайте просто да останете живи. Но ви предупреждавам, че с течение на времето това ще става все по-трудно.
— Един последен въпрос — настоя Шон.
Пол спря на крачка от джипа.
— Брат ви наистина ли е невинен, както заявихте в предишния ни разговор? Или все пак е убил онези хора?
В първия момент беше сигурен, че жената няма да отговори, но се получи друго.
— Поддържам онова, което ви казах — обърна се да го погледне Пол. — Но в крайна сметка само Еди може да отговори на този въпрос.
— Но ако е убил онези хора, с живота му е свършено. Никога няма да се завърне при своята Е-програма.
— В известен смисъл животът на брат ми отдавна е приключил, мистър Кинг.
34
Питър Бънтинг седна начело на масата и огледа лицата около нея. Те принадлежаха на хора, които нямаха нищо общо с хипотетичния свят на политическите наивници, а напротив — имаха много сериозно отношение към заплахите за националната сигурност. Бънтинг изпитваше към тях едновременно възхищение и страх. Възхищаваше се на начина, по който служеха на родината, а се страхуваше от тях, защото знаеше, че те редовно заповядват ликвидирането на други човешки същества, и то без да губят съня си.
Бънтинг реши да председателства настоящото заседание, което по принцип се водеше рутинно, но на него присъстваха редица отговорни фактори, обезпокоени от неблагоприятния развой на събитията около Едгар Рой. Нямаше как да изпрати някой от подчинените си на среща, на която присъстваха министър от действащата администрация, няколко директори на разузнавателни агенции и генерали с четири звезди. Пред всеки от присъстващите имаше порцеланова чаша с кафе. Те очакваха именно него и плащаха за тази привилегия солидни суми от парите на данъкоплатците.
Край масата седеше и един човек, който не би трябвало да е тук, но Бънтинг беше длъжен да регистрира официалното му оплакване, и то преди да представи личната си оценка на ситуацията.
Мейсън Куонтрел седеше до Елън Фостър. Отпуснал ръце в скута си, той беше насочил цялото си внимание към Бънтинг, който се запъна само веднъж, докато правеше презентацията си. Това се случи, когато Куонтрел се усмихна на един пасаж от изявлението му и прошепна нещо в ухото на Фостър. Тя кимна и също се усмихна.
Последваха въпросите, повечето от тях задълбочени и конкретни. Бънтинг се справи по един наистина перфектен начин — може би защото отдавна се беше научил да разгадава мислите на хората с каменни лица около себе си. В момента те изглеждаха сравнително доволни, а това означаваше, че и той можеше да се поотпусне. Беше участвал в други заседания, протекли значително по-трудно. Куонтрел прочисти гърлото си и присъстващите извърнаха глави към директора на „Мъркюри“. В този момент Бънтинг за пръв път усети, че заседанието се провежда по предварително уточнен сценарий.
— Да, Мейсън? — попита Бънтинг и пръстите му неволно се стегнаха около лазерната показалка. Внезапно го обзе желанието да я насочи между очите на Куонтрел.