Шестият

— Така е. Но ако успеем да го представим в съда, съдебните заседатели със сигурност ще се замислят. Следователно става въпрос за изключително силно доказателство, но за да го вкараме в съда, ще трябва да положим страшно много усилия.

— Не съм сигурна, че изобщо ще се стигне до съд — поклати глава Мишел.

— Въпреки това трябва да сме готови с всички възможни криминологични улики, които биха помогнали на защитата — каза Шон. — Например различната пръст, открита по шестте жертви. Възможно е телата да са били заровени другаде, а впоследствие преместени в хамбара на Рой.

— Това би било решаващо доказателство — обнадеждено кимна Меган.

— Освен ако не докажат, че Рой ги е убил някъде другаде, а после ги е изровил и ги е пренесъл във Вирджиния.

— За да ги зарови в собствения си хамбар, където да ги открият ченгетата? — изгледа го Меган. — Доста глупав ход за умен човек като него.

— Да не забравяме анонимния сигнал до полицията. Кой се е обадил? Откъде е знаел, че телата са заровени в хамбара на Рой? Възможно ли е този човек да е истинският убиец, който се опитва да натопи невинен човек?

— Всичко трябва да се докаже — въздъхна Мишел.

— Не, доказването на вина е работа на обвинението. Ние обаче трябва да предизвикаме основателно съмнение сред съдебните заседатели.

— Мърдок много ще се ядоса.

— Нека — тръсна глава Шон и погледна към Меган. — Ти как мислиш?

— Вече не ме е страх от ФБР — усмихна се младата жена.

Шон и Мишел тръгнаха към неговата стая.

— Изправени сме пред различни пътища, по които можем да поемем, но аз мисля, че трябва да се съсредоточим върху Карла Дюкс — каза той.

— По всяка вероятност тя е агент на ФБР.

— Не мисля.

— Защо?

— Ние с теб имаме доста голям опит с агенти на ФБР. Тази жена съвсем не е вчерашна. Ако действително е агент, със сигурност има дългогодишен опит. Което не личи от поведението й. Агентите ветерани се познават отдалеч. По походката, по излъчването. Освен това, ако Дюкс действително е от ФБР, тя щеше да бъде готова да реагира на опитите ни да насочим медиите към случая „Рой“.

— Но въпреки това ние сме врагове за нея — отбеляза Мишел.

— Враговете също могат да стигнат до споразумение.

— Нима мислиш, че можем да я привлечем на наша страна? — изненадано го погледна тя.

— Точно това мисля.

— Но за подобно нещо ще ни трябва тежка артилерия!

— Точно така.

— Имаш предвид нещо конкретно?

— Да.

— Кога ще го използваме?

— Довечера, разбира се.