Никога не казвай никога
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Lying Game #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-81-3
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
Ема я погледна упорито. Възможно ли е наистина да знае къде е Теър? Да не би да се опитваше да го защити от някого — може би баща им?
Течността в бутилката забълбука, докато Шар отпиваше от нея.
— Добре. Първо: Изневерявах на Гарет. Второ: Мисля, че татко изневерява на мама. И трето: Целунах Фреди Крюгер в къщата с духовете.
— Но майка й твърде готина, за да й изневеряват. — Гласът на Мадлин беше изпълнен със съмнение. — Няма да гласувам за това.
Ема не каза нищо, защото изведнъж в главата й се появи един спомен. Докато чакаше Сътън край каньона Сабино, тя беше видяла един мъж, когото разпозна от страницата на Сътън като бащата на Шарлът. Той изглеждаше смутен, а по-късно Ема разбра, че според Шарлът той е извън града по работа.
Но тя не посмя да се обади, а се промуши мълчаливо между две скали.
— Фреди е лъжа! — извика най-накрая Габи.
— Пий, Габи! — изграчи Шарлът. — Стоях си в къщата и изведнъж усетих ръце на кръста си. Някой ме обърна и сложи ръка на устните ми. Беше си точно Фреди — видях изродските му нокти. Не се целуваше лошо, Мадс.
Мадс изсумтя.
— Твой е, ако го искаш!
Никой не попита Шарлът кое е лъжата.
След като Габи изпи наказателната си доза, Мадлин каза:
— Ти си на ред, Сътън.
Ема си пое дълбоко дъх и се замисли какво би могла да каже. Изведнъж й хрумна нещо.
— Добре. Първо: Едно лято работих на увеселително влакче в Лас Вегас — започна тя.
— Лъжа — прекъсна я автоматично Шарлът. — Никога не си работила във Вегас.
— Сътън, да не би да искаш да се напиеш, а? — Мадлин й подаде бутилката. Ема се усмихна, но не си направи труда да ги поправи.
Те продължиха да вървят. Самотен койот нададе вой в далечината. Един кактус убоде Ема по пищяла. Тогава Габи се извърна и ги погледна.
— Аз ли съм наред? Първо: Двете със сестра ми измамихме, за да ни изберат за придворни дами. Второ: С Кевин се натискахме в къщата с духовете, точно до буркана с изкуствените очи. И трето… — Тя замълча, за да подсили ефекта. Пееха щурци. В далечината изсвириха спирачки на кола. — Веднъж пипнах труп.
Вятърът запищя в ушите на Ема и сърцето й се изкачи в гърлото.
Аз потреперих. За моя труп ли ставаше въпрос? Нуждаех се от Ема повече от всякога — трябваше ми да закове Лили и Габи и да разкрие убийството ми. Исках да ги затворят заради онова, което бяха извършили.
Лоръл изсумтя.
— Труп ли? Да бе, да.
Кръвта пулсираше в ушите на Ема. Тя събра всичките си сили, за да продължи да върви напред, защото ако се върнеше, можеше да се изгуби… или още по-лошо.
— Но ако това е лъжа, то значи сте измамили на конкурса — промърмори Мадлин. — Не бихте могли да го направите, нали?
— Не знам, можем ли? — подразни я Габи. Тя се извърна и впери поглед в Ема. Ема виждаше лицето й, но не можеше да разбере дали се усмихва. — На какво мислиш, че съм способна, Сътън?
Изведнъж пътеката свърши и момичетата се спряха. Вместо бълбукащи горещи извори пред тях се намираше ръбът на скала. От него се посипаха камъчета. В подножието му се виждаха клоните на дървета. Беше твърде тъмно, за да се прецени колко е високо.
Вятърът подухна, засипвайки краката на Ема с нападали листа, и тя осъзна колко е грешала, когато си е помислила, че ще може да се справи с Габи. Намираха се в пустинята, без фенерчета и без телефони. Една погрешна стъпка, едно препъване и Ема щеше да се озове на първа страница на вестниците, точно както биха искали Габи и Лили: Тийнейджърка умира при трагичен инцидент в пустинята. Това наистина беше идеалният сценарий. Защото ако Ема загинеше тук, всички щяха да си помислят, че Сътън Мърсър е умряла по време на съдбовна игра, свързана с пиене на алкохол. Вече нямаше да се налага да прикриват убийство, нямаше да се нуждаят от човек, който да заеме мястото на Сътън. Просто това щеше да е краят.
— Ъъъ, Габи? — размърда се Мадлин. — Да не сме объркали пътя?
— Не. — Габи вдигна фенерчето си и отново се опита да го включи, но не се получи. — Пътеката продължава от другата страна. Много е лесно за прескачане, кълна се!
Габи посочи напред в далечината. Тясна клисура разделяше пътеката на две.
— Аз няма да скачам — каза Ема с треперещ глас.
— Напротив, ще скочиш. — Гласът на Габи звучеше развеселено. — Само така можем да стигнем до изворите.
От дървото, което се извисяваше над главата на Ема, светнаха две очи. Тя различи фигурата на голям вирджински бухал.