Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Никога не казвай никога - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Никога не казвай никога

Электронная книга - «Никога не казвай никога». Краткое содержание книги:

Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста.
Оскар Уайлд
Прекрасният ми живот е бил лъжа.
Вече не мога да направя нищо, за да открия истината.
До неотдавна имах всичко, за което може да мечтае едно момиче: забавни приятели, страхотно гадже, любящо семейство. Но никой от тях не знае, че ме няма — че съм мъртва. За да разкрие убийството ми, моята отдавна изгубена сестра-близначка Ема зае моето място. Тя спи в моята стая, облича моите дрехи и нарича родителите ми мамо и татко.
А моят убиец я наблюдава — следи всяко нейно движение.
Спомням си твърде малко от своя живот — само смътни картини, случайни проблясъци, неясен полъх от отвъд. Всичко, което е по силите ми сега е само да следвам Ема в опитите й да разкрие загадката на моето изчезване. Но колкото по-дълбоко копае тя, толкова повече заподозрени изскачат от мрака. Излиза, че аз и моите приятели сме играли опасни игрички — игри, които съсипват човешки съдби. Всеки би могъл да търси отмъщение… всеки би могъл да иска аз — а сега и Ема — да платим с живота си.
От Сара Шепард, автор на бестселър №1 в класацията на Ню Йорк Таймс — „Малки сладки лъжкини“. Една приковаваща нова серия за тайни, лъжи и убийствени намерения — ИГРА НА ЛЪЖИ.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 83
Перейти на страницу:

— Може би трябва да си обуем и маратонки — обяви Габи, измъквайки един чифт „Найки“ от чантата си. — Изворите са на около километър пеша оттук.

— Ще трябва да се изкачваме в тъмното? — избъбри Ема. Обраслата с шубраци пътека едва се виждаше. Виещият вятър подмяташе из паркинга големи топки от клони и тръни.

— Затова са фенерчетата. — Габи измъкна един дълъг, сребрист фенер, който бе достатъчно голям, за да разбие главата на някого. Когато натисна бутона за включване, не се случи нищо. — Ха.

Мадлин и Шарлът също носеха фенерчета, но само едното от тях проработи, изпускайки слаб жълтеникав лъч към пътеката.

— Идеята не ми допада — каза Ема с разтуптяно сърце. — Може би трябва да дойдем друг път.

Габи метна раницата си на гръб.

— Да не би Сътън Мърсър… да се страхува?

Ема стисна зъби. Лоръл я хвана за ръката.

— Всичко ще бъде наред — каза тя. — Обещавам.

— Да вървим. — Тя тръгна към пътеката и дребните камъчета заскърцаха под маратонките й. Мадлин измъкна нещо от раницата си. Нещо метално проблесна на лунната светлина и се чу плискане на течност.

— Заповядай — каза тя, подавайки бутилката на Ема. — Втечнен кураж.

Ема взе бутилката и разви капачката, но само се престори, че пие; трябваше да остане нащрек. Момичетата започнаха да се изкачват по пътеката една след друга, тъмни фигури на фона на синьо-черното небе. Бялата блуза на Габи излъчваше меко сияние, което им помагаше да не я изпускат от поглед, но пътеката беше тясна и от всички страни стърчаха разклонени кактуси.

Лоръл, която вървеше зад Ема, се спъна в някакъв корен, а ръкавът на Мадлин се заплете в клона на едно дърво. Габи шареше на всички страни с фенерчето, но някъде пет минути след като тръгнаха да се спускат, лъчът му угасна и те се озоваха в пълна тъмнина.

Всички спряха.

— Опа — рече Шарлът.

Ема се обърна и се взря с присвити очи към мястото, откъдето бяха тръгнали, но пътеката криволичеше между възвишенията и паркингът вече не се виждаше. Тя измъкна айфона на Сътън и го включи в режим на фенерче, но светлината му беше твърде слаба. Освен това забеляза, че няма покритие. Ръцете й се изпотиха.

— Какво ще правим?

— Ще продължим да вървим — настоя Габи. — Още малко остава.

Те се скупчиха една зад друга, уплашени да не се изгубят от групата.

— Направо откачам — каза Мадлин. — Нека някой разкаже нещо или да си намерим някакво развлечение. Имам нужда от това.

— Две истини и една лъжа! — предложи Лоръл и се изкисна нервно. — Отдавна не сме я играли.

— Страхотно! — рече Габи, отмествайки един клон от пътя си. След това го пусна и той удари Ема по брадата.

Мадлин се изкиска.

— Че ти знаеш ли как се играе, Габс?

— Ами да. — Габи зави зад една скала. — Това, че не участвам в „Играта на лъжи“ не означава, че съм идиот.

— Без малко да ме заблудиш — промърмори Шарлът и всички се захилиха. Ема видя как раменете на Габи се напрегнаха и тя тръгна бързо нагоре.

За щастие Ема познаваше правилата на „Две истини и една лъжа“; тя, Алекс и още две момичета я бяха играли на едно гостуване с преспиване. Всеки се изреждаше да каже три неща: две истини и една лъжа. Останалите трябваше да познаят лъжата. Ако познаеха, играчът трябваше да пие. Ако грешаха, те трябваше да пият.

— Аз съм първа — предложи задъхано Мадлин. — Първо: Когато миналата година ходихме в Маями, аз отидох неканена на един купон и срещнах Джей Ло. Второ: Миналата година посетих клиниката за пластична хирургия „Пима“, за да се консултирам за уголемяване на гърдите. И трето: Знам защо си тръгна Теър. Освен това мисля, че знам къде е, но няма да кажа. — Думите й накараха Ема да се смръзне. Когато се извърна и погледна лицето на Мадлин, не можа да разбере дали приятелката й се усмихва или се мръщи.

— Онова с клиниката трябва да е лъжата — разнесе се гласът на Шарлът от мрака. — Мадс има най-хубав балкон от всички ни!

— Грешно! — присмя й се Мадлин. — Взех си час, защото ми хареса идеята да нося чашки Д. Но щом разбрах какво представлява операцията, се отказах. Така че пий, Шар!

— Кое тогава е лъжата? — Габи забави ход и останалите я доближиха. — Теър?

Мадлин сви рамене.

— Предполагам, че така и няма да разберете.

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)