Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Събудиха я силни викове. Скочи и грабна меча си. Огледа се замаяна. Избелялото слънчево петно вече беше високо на източния хоризонт. На края на покрива седяха двама ловци и сочеха към широката просека. Те именно викаха така възбудено.
Аруула мина оттатък и застана зад тях. До нея се появи исполинската фигура на Зорбан. Цялата орда се струпа.
На разстояние три хвърлея копие върху просеката изведнъж във въздуха бликна фонтан от кал и камъни. Нещо черно се извиваше из земята. Една жена изпищя до Аруула. Зорбан избълва някаква ругатня.
— Млади геягудоо — прошепна един юноша.
— Каменистата почва няма да ги спре — каза Зорбан дрезгаво.
— Твърде трошлива е — отвърна Аруула.
Едно след друго геягудоото пробиваха земята и излизаха отгоре. През храсти и трева земните змии пълзяха към големия комплекс руини.
— Стрелците с лъкове! — изрева Зорбан.
Аруула изтича към другия край на покрива. И видя тъкмо онова, от което се страхуваше — и откъм покрайнините на гората геягудоо ровеха земята насам. Изтича по края на покрива. Също и откъм подобната на гъба кула пълзяха насам през гъсталаците.
— Навсякъде геягудоо! — извика Аруула. — Идват от всички страни…!
В утринния сумрак Мат се събуди, когато Яндра се вмъкна в помещението през отвора между клонките на бръшляна. Посочи корема си и направи дъвчещи движения с устата си.
Мат потърка очите си и се протегна. Лейкопластът на крака му беше паднал през нощта, но не беше текла повече кръв, а и инак почти не личеше някаква подутина. Мат го свали напълно, преди да извади провизиите от кожената си торбичка. Сложи на кожата пред Яндра късче шмалдан и последното парче сушена риба. Тя ги изгълта с вълчи апетит.
Междувременно Мат огледа малкото жилище. И почувства леки тръпки да минават през тялото му. Стаята на Яндра не беше като за десетгодишно момиче. Всичко беше целесъобразно подредено, а имаше малко лични неща. Никакви кукли, никакви играчки. Като че ли Яндра не беше преживяла никакво детство.
Тогава Мат откри и още нещо на една от стените — картина, нарисувана от неопитна детска ръка. Тъкмо по лицето му да се плъзне усмивка… и Мат разбра какво е нарисувала Яндра на голия камък. Прониза го като гореща светкавица. Това без съмнение беше реактивен изстребител!
— Яндра! — Мат посочи възбудено скицата. — Виждала ли си такова нещо? — Той посочи нагоре към небето.
Тя кимна, също посочи нагоре и прокара дланта си косо във въздуха. При това издаваше съскащ шум. Като реактивен двигател! Жестът й сочеше на юг. Дали самолетът е летял в тази посока? Тогава стана и махна с ръка на Мат да я последва.
„Иска да ти покаже нещо… нещо, което е свързано със самолета!“
Мат взе контейнера, торбата за провизии и пушката и я последва. Тя слезе по ръждясалата стълба. Между стените на руините се промъкнаха до улицата.
Мат следваше Яндра в посока към града. Бдителният му поглед се плъзгаше по билата на порутените стени, пелената от гъсталак по фасадите на къщите, по покритите с мъх и папрат останки от коли отляво и отдясно на улицата. Във високата жълта трева до един ерозирал двигателен блок видя нещо червеникаво. Отиде и се наведе над него.
Беше червена котка. Лежеше в тревата отпусната и безжизнена. Дългата козина в областта на гърлото проблясваше влажна и тъмночервена. Кръв. Не беше възможно да е отдавна мъртва.
Мат се изправи. Огледа се недоверчиво. Яндра стоеше в средата на улицата и с енергични жестове го подканяше най-сетне да продължи да върви. Изведнъж се почувства неловко. Теоретически му беше ясно, че в тези руини може да има още по-опасни гадини от котките. Хората на Зорбан определено не без основание отказваха да влязат в града. Но толкова внезапно да попадне на следите на някакъв неизвестен звяр, го накара за момент да изтръпне.
Изведнъж Яндра се затича с все сили към него. Сграбчи ръката му, задърпа го настрана от улицата към една фасада, която беше напълно покрита с лозови ластари. Възбудено сочеше към мястото, откъдето бяха дошли.
На разстояние двеста крачки Мат видя очертанията на черни тела в трънака пред фасадите на къщите. Не можеше да идентифицира съществата, но бавното им придвижване на тласъци го караше да мисли за насекоми. Освен за вулфаните, Аруула не беше ли споменала и някакъв друг вид, който беше вгорчил живота на прадедите на Зорбан?