Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Накрая в един ъгъл на залата го завързаха за чугунен пръстен, който се подаваше от зида. Мат наблюдаваше как червеникавият вулфан с черната наметка и пушачката на пури с червеникавата козина се бяха навели над пушката му. Отправи кратка и гореща молитва към тавана на залата: „Господи… дано не натиснат спусъка!“ Смъртта им най-вероятно би означавала смърт и за самия него. Но двамата скоро загубиха интерес към оръжието, от което очевидно нищо не разбираха.
Четирима вулфани застанаха с копия около Мат. На прохода в стената към свода на стълбището заеха позиция четирима стрелци с лък. Така Мат прекара нощта. Една безсънна нощ…
Когато оловната светлина на новото утро се прокрадна в залата през клонките на бръшляна, го отведоха. Заедно с Яндра и детето, което беше загубило майка си, ги завлякоха в руините на стария град…
Брелцек и дванайсет от неговите войници влязоха в залата. Вдигнаха високо юмруци.
— Да живее дълго върховната майка!
Друлца пушеше пура. Махна с ръка на сина си да дойде при нея.
— Вземи си една. — Посочи коженото сандъче на масата. Брелцек се подчини. Със запалена пура застана най-после до трона на майка си.
— Заведохте ли ги? — изграчи Друлца. Брелцек кимна. — И голокожото дете ли? — Пак последва кимване. — А момичето?
— Придържахме се точно към твоите указания — измърка Брелцек. — Макар че носферите от гвардията на вещицата роптаеха. Момичето е от техния вид, макар и ненапълно развито.
Друлца тихо се изсмя.
— Носферите са глупаци. Оставаше още и да ги посветя в плановете си — изгъргори тя. — Докладвай по-нататък!
— Специален отряд тъкмо извършва отвличащо нападение срещу Замъка на бога. Скоро черният враг ще съсредоточи там главните си сили.
— Много добре — измънка Друлца. — Говорих с херцога. След час нашите войници ще се строят долу на площада. Ще останат само четирийсет за защита на главната квартира. Сто и осемдесет войници под командването на херцога ще излязат от града веднага щом основните сили на черния враг са заети с Маддракс. Ще пленим ордата като стадо вакуда. Складовете ни за храни ще се напълнят. И тогава ще унищожим черния враг докрай. Ако Маддракс остави нещо от тях…
— Планът ти е умен, майко — каза Брелцек. — Но… — той а поколеба, — говори се, че този Маддракс бил прокълнат от Оргуудоо. Ами ако излезе жив от Божия замък? Не бива да гневим Оргуудоо…
— И дори да излезе жив от Божия замък — прекъсна думите му Друлца, — ще умре. Въпреки чудодейните си оръжия ще умре. Смъртта вече го придружава…
Останките от фонтана стояха на площада. Зад група брези до малко езерце се издигаше тъмната фасада на безформена базилика. Храсти избуяваха по надупчените зидове и по кръглата рамка на един счупен прозорец над отворения портал.
Вулфаните ги бяха вързали за един стълб на фонтана. Яндра, детето и него. На няколко крачки от фонтана, и въпреки това непостижим, в папратта лежеше контейнерът му, а върху него — пушката. Рибешките муцуни не знаеха какво да правят с тези неща.
Бяха надали мощен рев и бяха започнали да обстрелват с копия и стрели сградата срещу базиликата.
На входовете се бяха появили гигантски паяци и бяха избълвали бялата си киселина. Вулфаните бяха избягали.
Мат не можеше да проумее какво става. Можеха да го направят много по-просто, ако искаха смъртта му…
Нишите между руините се изпълниха с гигантски черни паяци. Трябва да бяха стотици.
Детето плачеше. Не беше на повече от четири-пет години. Яндра изглеждаше невъзмутима. Каза нещо на Мат, което той не разбра. Тогава започна да движи мършавото си тяло под веригите.
Изведнъж черният фронт на зирагипите се раздвижи. Като черна, космата лава се юрнаха насам. Стократното стържене на краката им накара Мат да потрепери от ужас.
Погледна отново настрана… и почти не повярва на очите си, когато видя как Яндра подобно на змия се измъкваше сантиметър по сантиметър от въжетата. Сякаш костите й бяха гумени, толкова много извиваше тялото си, докато в края на краищата успя. Но това й струваше много усилия — беше още по-бледа от преди, а очите й горяха като в треска.