Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Когато завърза контейнера на гърба си и сложи на рамо торбичката с провизиите, насекомите се раздвижиха. Рязко и със светкавична бързина се нахвърлиха върху него. Мат ги изпотъпка около себе си и си проби път през гъсталака пред входа на руината. Преследваха го почти петдесет метра надолу по улицата.
Мат мина на бегом покрай останки от коли, храсти и купища развалини. Постоянно поглеждаше нагоре и зад себе си. Чудовищният ястреб вече не се виждаше никъде. И бръмбарите останаха назад. Забави темпото.
Нямаше карта на града. Опита се да се придържа към югоизточна посока. Според картата така железопътното трасе навлизаше в града. Все някога трябваше да стигне до руините на централната гара. А гарите по правило се намираха в центъра на града.
Но все още беше в покрайнините на Болоня. Центърът на града сигурно беше отдалечен на повече от четири или пет километра. Ако тук имаше хора, тогава в центъра…
По едно време Мат стигна до руина, от която беше останала само фасадата. А и тя, с безброй дебели колкото човешка ръка пукнатини в стените, се беше облегнала косо към голите корони на огромни платани, чиято жълтозелена кора висеше на широки парцали от ствола.
До руината имаше ръждясала желязна ограда, висока почти три метра. Пълзящи растения провираха клонките си около нейните извити навън остри върхове. Портата й беше полуотворена. Останките от големи автомобили под платаните, до оградата и на широкия площад направиха впечатление на Мат. Разгледа по-внимателно един от тях. Камион. В изпотрошената каросерия до въздълги сандъци с муниции намери покрити с мъх войнишки каски.
Знаеше къде е попаднал — в казарма. Не се изненада, когато под един гъсталак откри ръждясал танк.
Предаванията на новините от месеците преди сблъсъка с „Кристъфър-Флойд“ изведнъж изплуваха пред него, сякаш едва вчера ги беше видял по телевизията. От цяла Германия се бяха събрали човешки маси в района на Бодензее и в Шварцвалд, за да преминат Рейн и да избягат в Швейцария. От юг пък масите се бяха опитали през долината на река По да стигнат до Алпите. А от франция — по долините на Рона и Саона. Някакъв предавател беше отворил дума за системата от бункери, огромни скривалища и подземни комплекси, които швейцарците изградили в Алпите. След това вече нямаше спиране. Войски на НАТО се бяха съсредоточили, за да задържат бежанските маси…
Дали този обрасъл с мъхове колос все още функционираше? Мат се обърна към бараките. Плоски бетонни халета — вероятно гаражи и работилници. Плъзгащите се врати пред входовете им не можеха да се помръднат. Мат разби с дръжката на копието един от тесните прозорци. Извади фенерчето от спасителния куфар и освети вътрешността. Светлината попадна на друг танк.
През отвора Мат влезе в бараката. Краката му едва докоснаха пода и той се подхлъзна и се пльосна по очи. Подът беше кален. Миришеше на масло. Потърси опипом фенерчето, което беше изпуснал. Светлината му проряза мрака, попадна последователно на два танка, на счупен камион, на многобройни метални части покрай стените, на маслен резервоар и на каросерията на джип „Хамър“. Колата беше в контролен канал.
На Мат му направи впечатление, че по калния под нямаше почти никакви растения. Внимателно и с къси крачки се промъкна до контролния канал. На светлината на фенерчето си видя, че Хамърът бше потънал до радиатора в някаква течност. Очевидно изпуснатото масло беше заляло пода и се беше стекло в канала.
Мат приклекна и освети вътрешността на колата. Вероятно от някакъв устойчив изкуствен материал. Маслото стигаше почти до кормилната стойка. От облегалките на седалките се виждаха само металните части. Нещо под кормилото стърчеше от маслото. Нещо малко и черно. Имаше форма на неправилен триъгълник. На върха си имаше черно капаче.
Очите на Мат се присвиха. Гледаше нещото като наелектризиран. И тогава беше в ръцете му. Беше прицелът в края на цевта на пушка!
Пушката в моторното масло може би е устояла на времето! Мат реши набързо да свали наметката и летателния костюм и да слезе гол в пълния с масло контролен канал. Нямаше желание после да върви в напоени с масло парцали, но тогава откри изпускателен кран. Колелото на крана беше ръждясало, но с една намираща се наблизо метална тръба, използвайки я като лост, успя да го раздвижи.
Пет минути по-късно труднотечливата субстанция се източи, с изключение на един малък упорит остатък и Мат се осмели да слезе по косо спускащата се рампа в канала. Беше поставил фенерчето на края така, че светлината да попада във вътрешността на колата. Вдигна вратата на джипа и се наведе навътре. На светлината видя цев на пушка, пълнител, спусък, ръкохватка и приклад. Автоматична пушка.