Американска нощ
- Автор: Франк Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радосвета Гетова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Американска нощ». Краткое содержание книги:
Замря за миг, сетне отстъпи назад и отново седна на дивана. Стъпките на актрисата спряха пред вратата, тя натисна дръжката и точно когато отваряше, се чу гласът на костюмиерката, която не можеше да намери една блуза, необходима за второто действие. С глух и отпаднал глас Надин отговори, че я е оставила в гардеробната. После влезе, бутна вратата обратно и седна пред тоалетната масичка. Серве я гледаше как покрива лицето си с пудра „Лайхнер“. Чак тогава тя го видя в огледалото. Ръката й застина, както беше с пухчето, после бавно го остави.
— Добър вечер — каза Серве.
Тя кимна, взе една четка от масичката и се среса. Серве се загледа в дългите й тъмни пръсти, обхванали дръжката. Вдигна никона и щракна. Тя не трепна — слушаше пиесата по високоговорителя. Тогава той се изправи, извади пакет цигари от джоба си и й го подаде. Тя поклати глава и стана от табуретката.
— Мой ред е.
И излезе. Серве се заслуша в стъпките й по коридора и не след дълго я чу да произнася реплика на сцената. Излезе от театъра през служебния изход.
Седна зад волана и стигна чак до Дефанс, мислейки, че си отива вкъщи, и без да си дава сметка, че се движи в обратна посока. В Курбвоа направи полукръг, скоро стигна до Порт Дофин и навлезе в Булонската гора. Неочаквано в светлината на фаровете изникна някаква проститутка — бяла като смъртта и разчорлена, с рижава коса и кървавочервени устни. Удари рязко спирачките.
— Ще дойдеш ли за малко с мен? — запита тя.
Серве погледна към зловещата маска, която едва прикриваше едри и груби черти. Тя се наведе към него и веднага се превърна в неясен силует.
— Още не — отвърна Серве. — Не съм готов.
И натисна педала за газта.
Когато се промъкна на балкона, второто действие течеше вече от десет минути. По всичко личеше, че това представление е доста различно от предишното. Актьорите се владееха по-добре и затова владееха и самата зала. Освен това публиката беше съвсем друга. Измежду седемстотинте зрители две трети следяха повече или по-малко развитието на пиесата, без да губят нишката, но и без да изпитват някакво особено удоволствие.
Карл завърши апокалиптичната си зловеща прелюдия на пианото и през залата премина развълнуван шепот; при падането на завесата се чу всеобща въздишка, като че зрителите бяха стояли със затаен дъх от самото начало на действието. Аплодисментите бяха по-силни в сравнение с предната вечер.
Серве изслуша последните реплики със стиснати юмруци, изпитвайки нелепия подсъзнателен страх, че всяко отпускане на мускулите и на вниманието му може да струва интереса на публиката. Изправи се с овлажняло чело, с изгаснала в устните цигара и се смеси с тълпата, за да отиде зад кулисите. Месала, плувнал в пот както никога досега, го дръпна за ръката.
— На Били Мерл дали му хареса, а?
— Нямам представа.
Месала го изгледа недоверчиво.
— А на Ламбер?
— Съжалявам! Гледах пиесата, а не критиците.
— Няма що! Много подходящ момент за гледане на пиесата! — процеди Месала извън себе си.
После се овладя и повлече Серве към сцената, където, неясно защо, работниците се опитваха да изправят някаква огромна стълба.
— През второто действие размислих и ми се струва, че ако поразширим репликите на Карл, ще може да…
— Само не тая вечер — каза Серве. — От четирийсет и осем часа не съм спал.
— Спал ли? — запита Месала, сякаш ставаше дума за нещо нередно и под неговото достойнство.
— Точно така. Утре ще говорим.
Дойде Карл — много блед под грима и залитащ от умора. Серве му стисна ръката.
— Благодаря ви. Вече сте почти безупречен.
Неочаквана усмивка озари лицето на безучастния Карл-Хайнц Цимер. Той кимна мълчаливо. Две ръце обвиха врата на Серве, две свежи устни се прилепиха до неговите.
— Доволен ли си?
Той прегърна Соланж, махна косите от слепоочията й, обхвана с длани главата й.
— Много съм доволен.