Американска нощ

Сексшопът се намираше на ъгъла на булевард Севастопол и улица Урс. На витрината бяха изложени афиши, разнообразни четива и многозначителни кукли с мърдащи се крайници. Серве бутна вратата, проправи си път между посетителите, които разглеждаха книгите и списанията в напрегнато мълчание. Прелисти някаква брошура, посветена на методите за лечение на преждевременната еякулация, на смущенията в оргазма и на мъжката диспареуния, сетне се доближи до касиерката — руса жена със силно начернени очи и мрежица от бръчки по горната устна и по челото.

— Здравей, мамо.

— Как си, момчето ми?

— Добре.

Серве я целуна по бузата и се облакъти на касата, за да огледа магазина.

— Тук май върви по-добре от гладачницата.

Госпожа Мон вдигна рамене.

— Горе-долу върви. Какво ново?

Серве се взря в непроницаемото лице на майка си.

— Нищо особено. Минавах оттук и влязох да те видя.

— Добре си направил — каза жената с безразличен глас, загледана в един изчервил се над списанието си посетител.

Серве отстъпи крачка назад и отвори напосоки някаква книга.

— Имаш ли новини от баща си?

— Не. А ти?

— Нито дума. — И добави едва чуто: — Глупакът му с глупак.

— Живее си живота — каза Серве.

— Тя му изневерява — прошепна жената, — изневерява му, аз знам. Казаха ми. Ляга с който й попадне, където завари, както й дойде. Така му се пада!

Премести един тефтер пред себе си, после добави:

— Той щял да се развежда.

— А защо не?

— Само не това. Иска много лесно да се отърве.

Серве я изгледа мълчаливо.

— Искаш ли билети за театър?

Озадачена, тя обърна глава.

— За театър ли?

— Да, авторът на пиесата ми е приятел.

— Нали знаеш, не съм много по театрите…

— Знам.

Двамата замълчаха. Серве тръгна към вратата.

— Е, хайде, довиждане.

— Довиждане. Ако видиш баща си, кажа му, че няма защо да се връща повече тук.

Серве се усмихна.

— Няма да се върне, и ти много добре го знаеш.

Жената поклати глава, сякаш знаеше някаква тайна.

— Все пак му кажи — повтори тихо тя.