Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Американска нощ - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Американска нощ

Электронная книга - «Американска нощ». Краткое содержание книги:

Въпреки любовния си сюжет романът „Американска нощ“ (1972) може да се определи като особен тип размишление върху вътрешния мир на френския интелектуалец през 70-те години. Защото неговият автор Кристофър Франк (роден в Англия през 1942 г.) — едно от безспорните имена в съвременната френска литература, утвърден драматург, сценарист, романист и режисьор — разработва и като тема, и като изказ една от основните дилеми в изкуството на XX век: недоверието и кризата в езика. Вълнуващо описаните човешки съдби в „Американска нощ“, безмълвният път към любовта на фотографа Серве и актрисата Надин са пресъздадени чрез ярки късчета от случки и преживявания, споени едва на финала в богатата мозайка на човешкото съзнание, загубило способността си да изразява съкровеното с думи. Само вътрешната нравствена чистота, без патос и без поза може да роди истинско изкуство и истинска любов — неусетно внушава Кристофър Франк с този свой роман, удостоен в годината на излизането си с престижната литературна награда „Рьонодо“.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 118
Перейти на страницу:

Надин обяви имената на участниците — направи го с безразличие.

— Пиесата, която току-що изпълнихме за първи път пред вас, е написана от Жером Боа. Постановката е на Лоран Месала. Декорите са на Мишел Пернети.

Нямаше нови ръкопляскания за извикване на сцената. На гардероба Серве се заслуша в коментарите.

— Много е специално — обърна се една дама с бледосини коси към възрастния си кавалер.

Той кимна.

— Нищо ново не са измислили — сподели един господин с дъщеря си, — но Ибсен го правеше по-добре.

Месала бе кратък:

— Деца, утре в четири. Ще има някои промени.

— На текста ли? — запита Надин.

— Разбира се.

Сетне се обърна към Серве:

— Нощта е наша, мили приятелю. Да тръгваме.

Серве стисна ръката на Карл, на Надин и на Соланж, сетне придружи Месала до гарсониерата, където режисьорът свари кафе. В пет часа сутринта приключиха с промените, предназначени да направят пиесата по-разбираема за публиката, която нямаше да има нищо общо с хората от предната вечер.

Серве се прибра на разсъмване, хвърли се изтощен на леглото и начаса заспа. В девет часа Мертол го събуди и го изпрати във Вилжюиф, за да посети някаква глухоняма осемдесетгодишна старица, която бе построила в градината си петметрова кула с капачки от „Кока-Кола“.

Рано следобед се върна в агенцията и хлътна при Виктор, за да хапне нещо. Там завари Мириам с напудрените гърди, която бе прекарала десет дни при семейството си в Тулон. Разказа му за краткотрайния си годеж с един честен рибар на име Емил, който бе поискал, също като главния герой в „Деде от Анвер“88, да я откъсне от уличния живот и да направи от нея „почтена“ жена. Тъй като тая перспектива не я бе въодушевила особено, Мириам му беше отказала не без да пролее неизбежните за случая сълзи.

Серве се върна отново в агенцията, за да провери как излизат снимките му, после седна в репортерската зала с вестник в ръце. В главата му непрекъснато се въртеше представлението от предната вечер, наново изживяваше всяка сцена от пиесата и се питаше дали направените през нощта промени няма да нарушат равновесието на спектакъла. В шест часа тръгна към вратата с намерение да се измъкне незабелязано, ала Мертол го извика:

— Къде си се разбързал, Мон? Имам работа за теб!

Серве го погледна мълчаливо.

— Тая вечер не съм свободен. Вземи някой друг.

— Няма кого. Ще трябва да отидеш!

— За какво става дума?

— За една пиеса в „Комеди дьо л’Етоал“.

Смаян, Серве се приближи към шефа на репортерите.

— Каква пиеса?

— Откъде да знам, някаква пиеса.

Мертол затърси из чекмеджето си, извади една покана и се зачете в нея.

— Казва се „Вечерна среща“ и е с кака ти Шьовалие.

Серве поклати глава.

— Ти шегуваш ли се или какво? Въобще не си заслужава.

— Търговска поръчка! В архива имат двама клиенти.

— Двама клиенти ли?

— Щом ти казвам. Значи отиваш, нали?

Без да каже дума, Серве взе поканата и бавно тръгна към архива.

Люс гледаше нещо в една папка. Беше облечена в елегантен костюм и бе гримирана повече от обикновено. Серве седна на края на бюрото й и се наведе над русата глава на младата жена.

— Значи имаш двама клиенти за „Комеди дьо л’Етоал“, така ли?

Люс погледна с насмешка поканата, която й показваше.

— Как си, Серве?

— Добре, а ти?

— И аз съм добре.

Тя наведе очи и затвори папката.

— Ще заведеш ли майка си?

— Къде?

— На премиерата.

Серве се намръщи.

— Какви ги дрънкаш?

— Поканата ти важи за двама. Ако не водиш майка си, разбира се, в случай че си имаш такава, би могъл да заведеш една млада жена, която е жертвувала свободното си време, за да ти печата ръкописа.

Серве загледа изисканото й облекло, грижливо направения й грим, малко резките движения.

— Имам си майка.

вернуться

88

Филм на Ив Алегре от 1948 г. с участието на Симон Синьоре. — Б.пр.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)