Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Погледнете го - викна възторжено Ейвис. - Изглежда напълно вбесен.
- Бесен като разгневен бик - отсъди Джийн. - Не мислех, че ще го направят на човек, който заема толкова висок пост.
- Добре ли си... подхвана Маргарет, но забеляза, че Франсис вече я няма.
Под одобрителните крясъци на превъзбудената тълпа, кралският бръснар намаза косата на офицера с пяна, после взе огромни ножици и започна да я реже грубо. След това двама развеселени мъже отвориха насила устата му и натъпкаха вътре смес, която Нептун описа като „лекарство за моряка“. Докато нещастникът се давеше и плюеше, а лицето му вече бе почти неразпознаваемо, един от мечките обикаляше край събраните жени и гордо изброяваше съставките - машинно масло, оцет, настърган сапун, яйчен прах. Две развалени риби бяха напъхани в ушите на помощник-капитана, а на врата му вързаха женски шал. Последва кратко обратно броене и после го пуснаха в басейна, като го издигнаха на два пъти, само колкото да изреве вбесено.
- Всички ще си платите за това - крещеше той, плюейки сапун. - Ще науча имената ви и ще ви докладвам на началниците ви.
- Дръж си езика зад зъбите, Добо - нареди кралица Амфитрита, -- иначе ще захапеш нещо още по-смрадливо.
Жените се разсмяха гръмогласно.
- Наистина не мога да повярвам, че могат да правят това - обади се Ейвис, която направо щеше да се пръсне от вълнение. Сигурна съм, че толкова високопоставен човек не би трябвало да е част от забавлението. Изведнъж тя застина като гонче, надушило дивеч. - О, мили боже! Това е Айрийн Картър!
Забравила за съдилището на Нептун и за спътничките си, тя скочи и си запробива път в блъскащата се тълпа вдигнала ръка да оправи косата си, докато върви.
- Айрийн! Айрийн! Аз съм, Ейвис!
- Мислиш ли, че капитанът ще ги накаже? - попита Джийн с широко отворени очи, докато шумът постепенно заглъхна, а плюещата жертва бе развързана от стола. - Човек би си помислил, че такъв като него е несломим, нали?
- Нямам представа отвърна Маргарет.
Тя се озърна да потърси с поглед Франсис и забеляза капитана. Стоеше близо до кулата и лицето му бе частично закрито от обкръжилите го хора. Един по-нисък мъж се надигна, за да прошепне нещо до ухото му. Трудно бе да се прецени, понеже капитанът носеше шапка, а и толкова много хора се движеха наоколо, но тя би могла да се закълне, че той се смее.
Минаха почти два часа, преди да намери Франсис. Прожектираха „Национално кадифе“ и тя седеше сама в кинозалата, няколко редици по-назад от предните столове, слънчевите й очила бяха вдигнати над челото и тя изглеждаше погълната от Мики Руни, който пиеше в някакъв каубойски бар.
Маргарет спря на тясната пътека между столовете и примижа, докато се увери, че това наистина е Франсис, после отиде при нея.
- Добре ли си? - попита, докато сядаше на съседното място.
- Чудесно - измърмори Франсис.
Маргарет си каза, че никога през живота си не е срещала друг човек, толкова сдържан в емоциите си.
- Церемонията беше страшно забавна - каза тя и вдигна крака на стола отпред. - Главният готвач бе обвинен, че приготвя несмилаема Храна. Сложиха му умрял октопод на главата и го накараха да изяде остатъци от вчерашната храна, разбъркани в обща смес. Стори ми се малко несправедливо. Имам предвид, че и аз не бих се справила по-добре.
На светлината, идваща откъм екрана, тя забеляза усмивката на Франсис, която предполагаше пълна липса на интерес.
Маргарет упорито продължи.
- Джийн отиде да пие чай с едни моряци. О, а пък Ейвис ни изостави. Откри някаква стара приятелка и двете се хвърлиха в прегръдките си като отдавна разделени любими. Даже си приличат - идеална прическа, много грим, нали сещаш. Предполагам, че сега ще ни зареже като ненужен нар. Имам чувството, че малко е разочарована от нас. Или поне от мен - побърза да допълни тя. - Нали разбираш, дебелата краварка със смрадливото кученце. Вероятно не си е представяла така светския живот тук.
Бебето риташе. Маргарет се размърда, като мислено го смъмри.
- Аз... чудех се защо си тръгна - каза тя. - Реших... ами исках само да се уверя, че си добре.
В този момент на Франсис явно й стана ясно, че няма дa я оставят да си догледа филма. Позата на тялото й леко се отпусна и тя наклони глава към Маргарет.
- Не се чувствам добре сред големи групи хора - каза тя.
- Така ли било?
- Да.
Елизабет Тейлър яхна коня си с грациозен скок, който предполагаше, че е лека като перце и че движението й носи радост. Докато я гледаше, Маргарет си спомни за злонравната кобила на майка си и как преди няколко месеца тя също можеше ловко да скочи на гърба й, а после, хвалейки се пред братята си, да се завърти майсторски към задницата на животното. Можеше също да прави стойка на ръце върху гърба на един по-стар и по-кротък кон.