Върховното кралство [Наследникът]

— Той ще се върне — каза брат Илас. — Трябва да се подготвим да се защитаваме.

Мнозина от братята се съгласиха.

— И то незабавно — каза един от тях. — Ако ще нападат, то ще е тази нощ, докато Тъмнината е мощна. Тя е техният най-добър съюзник, повече и от стоманата.

— Но закрилата на Ейрал се простира над това място — каза брат Лето. — Този свещеник не може да не го знае и ще помисли добре, преди да нападне.

— Освен това стените ни са дебели, а шпагите ни остри — подчерта старият Гардион.

— Така е — каза Едрас. — Обаче аз много се съмнявам, че този свещеник ще се откаже от плячката си.

— Какво знаем всъщност за това момиче? — попита брат Тален след известно мълчание.

— Нищо или почти нищо — призна командорът.

— Знаем ли поне защо свещеник на Елвантир я преследва?

Едрас се обърна към Ярл и го прикани да пристъпи напред и да говори.

— Братко?

— Каза, че се нарича Леня — заяви Ярл. — Намерих я мъртва от изтощение, докато трима мъже се готвеха да я изнасилят в гората.

— Какви мъже?

— Наемници. Отначало помислих, че са дезертьори и минаващи разбойници, но сега мисля, че бяха част от отряда на свещеника. Според следите, които можах да открия, Леня е идвала по пътя. Опитала се е да им избяга, като се е затичала към гората, но напразно.

— Откъде може да идва? — попита Илас.

— Според мен от Вейлд. През планината Галаар.

— Сама?

— Дори и да имало други с нея, само тя е успяла. И то с опасност за живота си.

— Двамата с Ярл мислим, че е идвала тук, преди да е била принудена да бяга към гората — каза командорът. — Първо, защото нашата командерия е най-доброто убежище от тъмнината. А после…

Поколеба се и размени поглед с брат Ярл.

— После, защото изглежда иска да бъде отведена при отец Домнис — каза Ярл.

Новината изненада братята, защото всички знаеха, че отец Домнис е изповедник на принц Алдеран — вторият в списъка на наследниците на трона на Върховното кралство. Но тя смути още повече онези, които познаваха миналото на Ярл. Домнис бе принадлежал към ордена на Светите покровители. И през годините на службата си е бил брат по оръжие и приятел на Ярл.

Съвпадение?

Това означаваше да се подцени Ирканс — Драконът на съдбата…

Погледите се приковаха в Ярл, който стоеше пред олтара, под голямата статуя на Ейрал — крилата на Дракона на познанието и на светлината сякаш бяха разперени за него.

— Тя не каза защо на всяка цена трябва да се срещне с отец Домнис — добави той, като изпреварваше въпросите. — Напълно съсипана от умора, отново изпадна в несвяст.

— И все пак — каза Едрас — имаше време да спомене Меча на кралете.

Братята млъкнаха и се спогледаха объркано.

Мечът на кралете беше мечът на първия Върховен крал и на неговите потомци. Последният, който го беше носил, беше един прадядо на Ерклант II, сегашния Върховен крал. Той го счупил в битката при връх Тиернас, точно преди да бъде убит от принца-дракон, с когото се биел. Рицарите рискували всичко, за да отнесат тялото на своя крал, докато свирела тръба за отстъпление, но забравили меча в кървавата кал на бойното поле. Смяташе се, че оттогава насетне е изгубен и беше станал част от легендата.