![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Капнал от изтощение, победен, разбит, наемникът започна да се моли, хълцайки.
Тогава се строполи на земята и зачака смъртта…
— Милост — шепнеше той. — Милост…
— Патетично.
На Аед му трябваше известно време, докато разбере, че наистина беше чул тази дума.
Разтреперан, той отвори очи и видя две конски копита близо до лицето си. Отвратителният страх, който почти го беше подлудил, беше изчезнал, заменен от чувството за скрита заплаха, което му беше станало твърде познато.
— Стани.
Аед застана на колене и забеляза, че мъглите на Тъмнината се бяха отдръпнали. Вдигна поглед и заслепен от огромните арабески на Мъглявината, позна свещеника в черна ризница, който му говореше със суров глас.
— Прав.
Наемникът се подчини, но погледът му остана наведен.
— Къде са Ерган и Орикт? — попита отец Д’Елвантир.
— Те… Те са мъртви.
— Отнесени от Светата тъмнина?
Аед се осмели да погледне.
— Не, убити от един монах покровител.
Шлемът, който скриваше лицето на елвантския свещеник, беше украсен със същите кървавочервени извивки, както нагръдника и тежките му ръкавици. Позволяваше да се видят само очите му, в които на Аед му се стори, че вижда блясъка на омраза при споменаването на монаха рицар.
— Говори — заповяда свещеникът.
Зад него двайсетина конници чакаха на седлата. Всички бяха наемници без вяра и закон, също като Аед, когото свещеникът беше наел във Вейлд. После той се беше научил да се страхува от него.
— Намерихме момичето в гората — каза Аед. — Но дойде един монах рицар. Първо уби Ерган. А после Орикт. С… Струва ми се, че после отведе момичето.
— А ти?
— Аз?
— Ти защо не си мъртъв?
Аед с мъка преглътна от притеснение.
— Избягал си — отсече отец Д’Елвантир.
— Не! Аз… Не избягах! — защитаваше се наемникът. — Исках да ви предупредя! Трябваше да остане някой, който да каже какво се е…
— Имаш късмет — прекъсна го свещеникът. — Тази нощ е Свещена нощ.
Аед пребледня. Погледна свещеника невярващо.
— Светата тъмнина да те приеме.
При тези думи свещеникът подкара коня си в тръс.
Аед скочи встрани, за да не бъде съборен.
— Милост! — извика той. — Не! Милост! Не ме оставяйте!
И като разбра, че няма на какво да се надява от елвантския свещеник, потърси помощ от другите конници. Те бяха негови другари, братя по оръжие, някои му бяха дори приятели. Но всички минаха покрай него, без да го погледнат, безразлични към молбите му.
— Не ме изоставяйте! Не тук! Вел! Естал! Олам! Моля те, Олам. Вземи ме зад себе си. Олам!
Знаеше, че единствено властта на свещеника държи Тъмнината настрана. Отчаяно се опита да се вкопчи в едно седло, но единственото, което получи, беше жесток ритник с ботуш, който го отпрати да се търкаля по земята. Главата му се удари в един камък.
Беше замаян и му трябваше известно време, за да се вдигне.
— Не ме оставяйте — крещеше той, а кръвта се стичаше по челото му. — Милост! Не ме оставяйте! Мръсници! Гадняри! Не ме…
Но и последният конник вече се отдалечаваше, а Аед чувстваше, че вече няма сили нито да тича, нито да вика.
— Милост — повтори той полугласно и падна на колене. — Милост…
Избухна в плач и остави Тъмнината, нейните призраци и кошмари да се стоварят върху него.
Лечебницата на командерията представляваше тясно, спокойно помещение близо до спалните. Шест плетени легла бяха подредени едно до друго в червеникавия полумрак, на светлината на няколко свещи. На стената в дъното висеше диск от светло дърво, на който беше издълбан профилът на Ейрал — Белия дракон на познанието и на светлината.
Леня лежеше на едно от леглата, които командорът беше наредил да приготвят. Бледа, с хлътнали бузи, тя спеше дълбоко. Сега беше облечена в нощница, която беше много голяма за нея, главата ѝ беше превързана с чиста и съвършено точно направена превръзка.
— Остани при нея, Рилт — каза Ярл на новака, който служеше при него като чирак.
Макар и с гигантски ръст, Рилт едва излизаше от юношеската възраст. Той кимна и остана до леглото на момичето, а господарят му отиде при командор Едрас. Командорът търпеливо чакаше в един ъгъл на стаята Ярл да му каже най-накрая какво се беше случило, тъй като монахът рицар му беше обещал да му разкаже всичко, но не преди да се е погрижил за пациентката си. Първо трябваше да я прегледа, да се погрижи за нея и да се увери, че животът ѝ не е в опасност.
Това вече беше направено.
— Връщах се от фермата на семейство Фарел, когато забелязах странни следи на половин левга оттук — каза Ярл тихо. — Имаше стъпки от крака и капки кръв, покрити от следите на няколко подковани коня. Бяха съвсем пресни и прекосяваха полето по посока на гората. Реших да ида да видя какво става.