![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Точно това щях да попитам - намеси се Томъл. - Задната врата на ареста никога не е отключена. Заключват я с резе.
— Резето ще е дръпнато и вратата ще бъде отключена, ясно ли е?
— Щом казваш - съгласи се скептично Томъл.
— Вратата ще бъде отключена - продължи Кюлбо. - Влизаме. На масата ще има един ключ, на малката метална маса, сещате ли се?
Разбира се, че знаеха за коя маса става дума. Всеки, който бе прекарал някоя нощ в ареста на Танърс Корнър, се беше спъвал в проклетата маса, особено ако е бил пиян.
— Добре, продължавай - подкани го О’Сараян, който вече внимаваше в разговора.
— Отключваме килията. Аз ще напръскам хлапето със спрея. Ще му нахлузя торба на главата (взел съм онази, дето давя котета в нея) и го извеждаме. Може да вика, колкото си иска, никой няма да го чуе. Харис, ти ще чакаш в камиона. До самата врата, с включен двигател.
— Къде ще го закараме? - поинтересува се О’Сараян.
— Не у нас, разбира се - отвърна Кюлбо.
Питаше се дали О’Сараян не е мислил, че ще заведат отвлечения затворник у дома на някого от тях. Това означаваше само, че хилавият мъж бе по-глупав, отколкото Кюлбо предполагаше.
— Ще го закараме в изоставения гараж край линията.
— Добре - съгласи се О0’Сараян.
— Ще го закараме там. Аз съм си взел газовата горелка. Ще се позанимаваме малко. Пет минути са му достатъчни да пропее къде е скрил Мери Бет.
— И после ще го...
— Какво? - сопна се Кюлбо, после зашепна: - Внимавай да не изтървеш нещо пред другите клиенти.
— Ама ти току-що разправяше как ще изпробваш горелката си върху момчето - оправда се също шепнешком О’Сараян. - Не ми изглежда по-добро от това, за което питам... за после.
Кюлбо нямаше какво да възрази, въпреки че хич не му се признаваше, че О’Сараян може да е прав. Затова каза само:
— Всичко се случва.
— Да - съгласи се Томъл.
О’Сараян завъртя капачка от бира между пръстите си; зачегърта калта под ноктите си с нея. Беше се умърлушил.
— Какво има? - попита Кюлбо.
— Много е рисковано. По-лесно щяхме да го пипнем в гората, на воденицата.
— Само че сега той не е в гората, нито на воденицата.
О’Сараян вдигна рамене:
— Просто се питах дали си струва за тия пари.
Кюлбо се почеса по брадата. Чудеше се дали да не се обръсне, за да не му е толкова горещо. Само че така двойната му брадичка щеше да личи повече.
— Искаш да се откажеш ли? Така няма да получиш нищо. Аз предпочитам да деля на две вместо на три.
— А, не, не се отказвам. Планът ми звучи добре.
О’Сараян отново се загледа в телевизора над бара. Показваха някакъв сериал. Главната актриса привлече вниманието му и той се зазяпа в бюста ѝ.
Томъл погледна през прозореца.
— Я гледайте. Онази сладурана. Възбуждам се само като си помисля за нея.
Червенокосата полицайка от Ню Йорк, онази, дето работеше толкова бързо с ножа, вървеше по улицата с книга в ръка.
— Апетитно парче - съгласи се О’Сараян.
Кюлбо обаче помнеше решителния ѝ поглед и ножа, опрян в гърлото на другаря му.
— Не си струва - отсече той.
Червенокосата влезе в ареста.
— Това май променя малко плановете - отбеляза О’Сараян.
— Не, не ги променя. Харис, закарваш камиона отзад и чакаш със запален двигател.
— Ами тя? - попита Томъл.
— Имаме достатъчно сълзотворен газ.
Заместник-шериф Натан Грумър кимна на Сакс. Влюбеният поглед на Джеси Корн вече ѝ беше писнал; сдържаната усмивка на Натан бе направо облекчение.
— Здравейте, госпожице.
— Вие бяхте Натан, нали?
— Да.
— Май майсторите някаква примамка, а?
— Това старо чучело ли? - измънка смутено той.
— Какво е?
— Женска патица.
— Сам ли я направихте?
— Това ми е хобито. В шерифството имам още две. Идете да ги видите, ако искате. Нямаше ли да си ходите?
— Скоро си тръгвам. Как е той?
— Кой? Шериф Бел ли?
— Не. Гарет.
— А, не знам. Мейсън отиде да го види, поговориха малко. Опита се да изкопни нещо за момичето, но момчето продължава да мълчи.
— Мейсън там ли е още?
— Не, тръгна си.
— А шерифът и Люси?
— Няма ги, и те си отидоха. В шерифството са. Мога ли с нещо да ви помогна?
— Гарет искаше да му донеса тази книга. Мога ли да му я дам?
— Каква е? Библията ли?
— Не, за насекомите е.
Натан взе книгата и я разгледа внимателно; сигурно се опасяваше да няма скрито оръжие. След това ѝ я върна:
— Голяма откачалка, а? Като от филм на ужасите. Трябва да му донесете и Библията.
— Това май повече го интересува.
— Права сте. Оставете оръжието си в сейфа и елате.
Сакс остави револвера си и пристъпи към вратата, но Натан продължаваше да я гледа настоятелно. Тя вдигна вежди.