Аленият бряг
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #15
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-769
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Аленият бряг». Краткое содержание книги:
заплашителна история. Много по-страшна, отколкото специалният агент на
ФБР Алойшъс Ш. Л. Пендъргаст може да си представи. Пендъргаст заминава в
своето ретро „Порше“ за тихото крайбрежно градче Ексмут в Масачузетс
заедно със своята повереничка Констънс Грийн, за да разследва кражбата на
безценна колекция от вина в Нова Англия, собственост на известния скулптор
Пърсивал Лейк.
Ексцентричен като всеки човек на изкуството, той живее в стар морски фар –
най-старата сграда в околността северно от Салем… Но в мазето на фара,
където е била съхранявана колекцията, намират нещо много по-
обезпокоително: зад стелажите за бутилки има зазидана ниша, в която някога
е лежал окован човешки скелет…
Специален агент Алойшъс Пендъргаст – един от най-интересните и
завладяващи герои в съвременната криминална литература – се завръща в
спиращия дъха нов роман на Дъглас Престън и Линкълн Чайлд „Аленият бряг“.
Гавин беше сигурен само в едно: никой от неговите предци не беше участвал в това зверство.
Изпитваше странна смесица от чувства: шок, отвращение, тревога, гняв и… неловкост. Не искаше чуждите хора да мислят така за Ексмут. Последното, което искаше, беше още внимание, насочено към града. Вероятно в момента всички ексмутци вече знаеха за масовото убийство. Сигурно и съгражданите му щяха да изпитват ужас от петното, лепнато на тяхното селище и неговата история. Щеше да има клюки чии предци са виновни. Целият град щеше да се гърчи от подозрения, скандали и срам. Чакаха ги грозни и опасни времена.
Пендъргаст се приближи към Гавин.
— Съжалявам, сержанте. Представям си колко горчиво трябва да е за вас.
Гавин кимна.
— Как раз…? – започна той, после замълча. Беше въпрос, който го човъркаше от момента, в който Пендъргаст ги информира за зверството, но дори сега не можеше да се преодолее и да попита за подробности.
— Как открих мястото? Достатъчно е да се каже, че Маккул беше направил историческите проучвания. – Той махна с ръка към оживената като в мравуняк дейност пред тях. – Ключовият факт е този: един или повече от днешните наследници на тези убийци са знаели за клането. Знаели са и за измъчвания и зазидан капитан. Сред тези хора ще открием нашия днешен убиец. Единственото, което сега ни остава да направим, е да установим неговата или… нейната самоличност.
Докато Пендъргаст говореше. Малага, началникът на екипа следователи, дойде при тях. Вторачи се в агента на ФБР с обичайното си намусено изражение.
— Е, агент Пендъргаст, благодарение на вас имаме страшно много работа.
— Така изглежда.
Малага прокара ръка по бръснатата си глава.
— Едно ми е любопитно. Когато дойдохме, от гроба бяха извадени два скелета. Щом сте разбрали, че става дума за местопрестъпление, защо сте продължили да изравяте останките?
— Трябваше да докажа теорията си: че тук е било извършено не просто убийство, а масово убийство. Но това е местопрестъпление мечта сигурно има още много допълнителни жертви, които чакат да бъдат открити. Горкият доктор Форсайт изглежда леко претоварен и ще се зарадва на вашата и на вашите хора помощ. – След като каза това. Пендъргаст кимна подред на Малага и Гавин, придърпа палтото си по-здраво около раменете, обърна се и закрачи през дюните обратно към светлините на града.
35.
Службата на съдебния лекар на окръг Есекс. Северен участък, се намираше в отделно двуетажно крило на Медицинския център в Нюбърнпорт. Когато агент Пендъргаст влезе във вътрешния офис, патологът Хенри Корнхил стана иззад бюрото си. Беше на около шейсет, висок, със закръглена талия, и снопчета коса над ушите с пясъчен цвят. Носеше снежнобяла престилка. Като се съдеше по това и ранния час, днес явно още не беше видяла работа.
— Доктор Корнхил, благодаря, че ме приехте – каза Пендъргаст.
— Няма защо. – Лекарят посочи стол в далечния край пред бюрото си и Пендъргаст седна. – Разбрах, че сте тук заради Дана Дънуди?
— Да.
— Желаете ли да видите трупа?
— Няма нужда. Снимките са достатъчни. Бих искал обаче да чуя вашето мнение за причината за смъртта.
Патологът се намръщи.
— Тя беше посочена в официалния ми доклад.
— Точно така, но аз не се интересувам от официалното ви мнение. Интересува ме, напълно неформално, всичко, което благодарение на вашия голям опит сте сметнали за интересно или необичайно в състоянието на тялото или отнасящо се до причината за смъртта.
— Неформално – повтори Корнхил. – Обикновено ние, учените, не се позоваваме на предположения, но е факт, че това убийство има някои страни, които ме заинтригуваха.
Пендъргаст изчака Корнхил да отвори една папка, която лежеше на бюрото му, да я прелисти и да подреди мислите си за миг.
— Открих, че е било – поради липсата на по-добър термин – оплескано убийство. Като съдя по натъртванията по кокалчетата и предмишниците. Дънуди се е опитал да се зашити. – Настъпи пауза. – И ако трябва да направя предположение, бих казал, че е познавал своя нападател.
— Защо смятате така?
— Защото всички рани бяха антериорни, т.е. отпред. Дънуди е бил лице в лице със своя убиец. Изглежда първият удар е бил в лявата му буза над зигоматичната[36] арка. Имало е сбиване. Смъртта е настъпила от удар с твърд предмет, който частично смазва челната и теменната кост на черепа по протежение на коронарния шев.
— А прободните рани?
— Същата работа. Общо седем на брой и всички в антериора. Но… ъъъ… резките – всички са по постериора.
36
Скулната кост. – Б.пр.